Да, добре, ами сега ?

Всичко ми е толкова объркано... Да, прекрасни дни изживях благодарение на този човек,но... Нещо се промени. В мен, в душата ми... Май не съм това, което бях. Защо съжалявам? Защо се чувствам виновна? Все едно съм изневерила... на себе си. Всичко е толкова различно... Отново съм на кръстопът, като никой от пътищата не води на никъде... все едно пред мен стои избор, а знам, че нямам какво да решавам... Сега трябва да се запазя от слабост, не мога да си го позволя, това много ще боли... Ех, дяволе, защо имаш сини очи?....