Зов
От smirena
· 670 прегледа
И пак неспирно буен вятър
зове ме с ласките си бурни ,
завърта ме като лист отроненен
дори смеха му нежен чувам.
Не пуска ме в стихията на танца
в едно събрала страсти и любови,
и буен дъжд изсипва се над мен,
но пак танцувам танца си свещен.
Танц -копнеж, по нещо непознато,
танц-нежност, преливаща като река,
танц -по силен от страстта, която,
по вените ми бавно влива се,зове.
Не спирай, отнеси ме като нежно цвете,
което откъснал си без жал,с копнеж,
дори откъснато то пръска неземен аромат,
и ден и нощ зове те теб-любов.
Препоръчани коментари