Любов

Ако някога те чакам ,

ако някога те искам,

като буреносен облак,

надвисва пак с мълчание

че любовта се изживява,

не са и нужни предания,

че тя е нещото което

кръвта ни кара да кипи,

като пенливо вино,

като реката буйна,

която по пътя си отнася,

ненужни мисли и неволи

остава само мечтата,

която като светлина в мрака,

надежда в мислите ни вплита,

любов- като цвете зажадняло,

към светлината стъбълце изправя,

а ние следваме го двама,

ръка в ръка и нищо друго няма.