Заблуда

Да забравиш, потъналия в пепел грях

да му обърнеш гръб и да го превърнеш,

в горчива шепа прах.

И всяка сутрин да обличаш ангелски криле

да се поглеждаш в огледалото и да се лъжеш,

че образът ти не е това, което всъщност е.

Да крачиш с гордо вдигната глава,

да проповядваш колко си добра (макар и с опашка)

под измислените си оръфани крила.

Да кърпиш всеки ден, иглата със злоба да забиваш

да си въобразяваш, че си променен, а всъщност

гняв и болка в душата да събираш.

Погледни се, кървиш,

оттичат се от теб закърпените светове,

отиват си и никой не може да ги спре.

И бавно малките отровни поточета

се вливат в канала, а ти ги изпращаш-посрещаш

градиш зловеща спирала.

По нея се спускаш, въртиш се

редиш я тухла по тухла, а

после виниш я, че е толкова куха.