у дома

Къде сте мои бледни стихове?

Нима безинтересна вече съм за вас?

Оставихте ми само празни мигове,

нима нищо истинско нямаше в тях?

Пред вратата ви често се спирам,

не потропвам, боли от страха

и смелост в шепи събирам,

но не протягам дори и ръка.

С вас много нощи споделяхме,

прегръщах ви нежно, за да заспя,

на сутринта се разделяхме,

за да ви посрещна отново вечерта.

Да се бяхте поне сбогували,

да бяхте оставили поне малка следа,

да бяхте сърцето поне излекували,

да ме бяхте взели с вас у дома.