• публикации
    264
  • коментари
    1805
  • прегледи
    219291

^)(*)(^)(*)(^

shefkata

666 прегледа

raintk1.jpg

Каква съдба след толкова години

събра ни тоя шумен ресторант?

Звънят нелепо чаши и чинии

гнети, пропукан, ниския таван.

Оркестърът гърми. И полилеят

се клати застрашително над нас!

Не мога аз щастливо да се смея

и с другите да пея с весел глас...

И ти, която някога обичах

с такава нежност, болка и тъга

и щастие единствено наричах,

усмихваш се отсреща ми сега.

Аз бавно вдигам чашата и пия:

спокоен, безразличен и студен.

Но как от теб, но как от теб да скрия

пожара, незатихнал още в мен?

Но как да заповядам да не бие

тъй силно неспокойното сърце?

Аз пак наливам чашата - и пия...

Треперят леко моите ръце.

Защо тъй нежно грее твоят поглед?

Защо сълза в очите ти блести?

Нима неповторимата ни пролет

да възкресиш, да върнеш искаш ти?

Нима ти имаш сили да заровиш

да съживиш мъртвеца във пръста?

... Повярвал бих, повярвал бих отново

и в хората, и в теб, и в любовта,

ако сега, ей тук, пред всички други

пред техните учудени лица,

пред погледа уплашен на съпруга,

пред погледа на твоите деца,

внезапно, като в приказка прекрасна,

като в чудесен, фантастичен сън,

целунеш ме задъхано и страстно

и тръгнеш с мен - в нощта,

в дъжда - навън ...

Давид Овадия




8 Коментара


Стихът е хубав, много даже

Аз имах предвид, че написаното накрая почти никога не става в действителност...

абе, разбра ме ти, ама нейсе...

Сподели този коментар


Линк към коментара

Ейй, вие двамата...А този пасаж, видяхте ли го ? :speak:

Той е важният ! И удебелената думичка, също...

"... Повярвал бих, повярвал бих отново

и в хората, и в теб, и в любовта,

ако.... "

1 човек харесва това

Сподели този коментар


Линк към коментара

Ти никога не ще се примириш

със своя скучен, сив съпруг!

Спокойно няма в нощите да спиш

и никога не ще обикнеш друг,

щом знаеш, че далече или близко,

щастлив или нещастен, аз живея

и весело или от скръб потискан,

на твойто дребно щастие се смея...

Давид Овадия

и още няколко, който са ми любими.

http://www.kaldata.com/forums/index.php?s=...st&p=414578

http://www.kaldata.com/forums/index.php?s=...st&p=340355

http://www.kaldata.com/forums/index.php?s=...st&p=331386

http://www.kaldata.com/forums/index.php?s=...st&p=321541

мда.

Мислех да ги поставя всичките в блога си, но ти ме изпревари.Пише страхотно..........


Сподели този коментар


Линк към коментара

Няма стига....днес го възпяхме този поет... Ето и моите любими :

На сватбата - в най-хубавия час,

когато веселбата ще прелива

и речи ще държат с тържествен глас,

а може би ще бъдеш най-щастлива -

ще дойда аз - нечакан и незван!

В миг всеки говор, всеки шум ще стихне!

И може само някой гост пиян

с помътени очи да се усмихне!

С тревога ще ме гледа твоят брат

и майка ти зад мен ще зашушука:

"Това е той... това е наш познат..

Защо ли посред нощ дошъл е тука?"

Лицето на любимият ти мъж

ще запламти от гняв и от обида

и твоят смях ще секне отведнъж..

А аз ще дойда просто да те видя.

******************************

И това също...

Аз вярвам в мълчаливата любов...

Без думи, без красиви обещания,

без упреци, без молещи уста,

аз вярвам само в нямото страдане,

в сподавения порив на кръвта.

Очи, в които погледа не гасне,

докосването нежно на ръце

от клетви, от несдържан плач по ясно

говорят на човешкото сърце.

Тя всичките прегради побеждава!

Тя - вечен огън и нестихващ зов!

Как нея ще отминеш, ще забравиш?

Аз вярвам в мълчаливата любов.

Давид Овадия

:wors:

1 човек харесва това

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход