• публикации
    264
  • коментари
    1805
  • прегледи
    219291

Без място...

shefkata

194 прегледа

Когато стигнах дъното на ада,

преминала през девет кръга тежки.

С душа захвърлена на клада,

без думи, мисли, навици човешки...

Пред мене се изправи Сатаната,

ядосан и до крайност разярен :

" Грешнице, подпалих ти душата,

а ти все още права си пред мен...

Дори за миг главата не наведе,

при всички тежки изпитания.

Поглед горд, дори не сведе,

при тези зверски наказания...

Върви си, махай се от ада,

във тебе има сили нечовешки.

Човек, дори и мъничко да страда,

моли милост той за свойте грешки. "

Учудена, до крайност изтощена,

напуснах ада, най-накрая...

Но се запитах, вече уморена,

да чукна на вратата и на рая ? ;)


1 човек харесва това


6 Коментара


Щом уморена вече си ти,

ела при мен-глава сколони.

Аз винаги ще те приемам,

и грешна да си, аз те вземам

Сподели този коментар


Линк към коментара

Ох, много ми хареса тая напразна разходка. :yanim: Как беше? "Не съгрешава този, който го е направил от любов..."

И изобщо не чукай! Тази врата е отворена. Тя е в сърчицето ти.

" Който не почука на сърцето, напразно ще чука на вратата".Ф. Г. Лорка

Сподели този коментар


Линк към коментара

" Дали ангелите са по-търпеливи от рогатия ?

И дали мога да вдигна и тяхното кръвно ? "

Това си помислих, пред вратата на рая... :P

Сподели този коментар


Линк към коментара

"Страшното вътрешно питане:дали човекът е изпъден от рая, или самият той пъди рая от себе си?"

" Човекът" на Дончо Цончев


Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход