Когато стигнах дъното на ада,
преминала през девет кръга тежки.
С душа захвърлена на клада,
без думи, мисли, навици човешки...
Пред мене се изправи Сатаната,
ядосан и до крайност разярен :
" Грешнице, подпалих ти душата,
а ти все още права си пред мен...
Дори за миг главата не наведе,
при всички тежки изпитания.
Поглед горд, дори не сведе,
при тези зверски наказания...
Върви си, махай се от ада,
във тебе има сили нечовешки.
Човек, дори и мъничко да страда,
моли милост той за свойте грешки. "
Учудена, до крайност изтощена,
напуснах ада, най-накрая...
Но се запитах, вече уморена,
да чукна на вратата и на рая ? ![]()
Препоръчани коментари