Жива съм
От марси
· 826 прегледа
Не питай
уморения от път за пътя -
сърцето му,
сред крачките в аритмен залп,
усещаш
сякаш в собственото гърло.
Не чакай
жадния с вода да те напие –
в пръстена стомна своите
безводия събрал,
той сам за капчица
към теб протяга
шепи.
Сред толкова звезди
не се опитвай
Вечерницата
с поглед да заключиш.
Предимството да се сдобиеш
със собствена звезда
е някак скучно,
пред изкушението
в звездопади да се взираш.
Щом цял живот
на гръб те носи равното,
не би могла да стигнеш
върховете –
навярно
даже там да е на световете
люлката
и прищъпулника
на всички извори.
Безмълвни
крясъци по чуждо стръмно
са потните кошмари на куплетите.
Под собствените стъпки
натежала
зад отесняло от надежди тяло....
Заслугата е
ЖИВА СИ.
Препоръчани коментари