Премини към съдържанието
  • публикации
    94
  • коментари
    45
  • прегледи
    16464

Жива съм

марси

312 прегледа

Не питай

уморения от път за пътя -

сърцето му,

сред крачките в аритмен залп,

усещаш

сякаш в собственото гърло.

Не чакай

жадния с вода да те напие –

в пръстена стомна своите

безводия събрал,

той сам за капчица

към теб протяга

шепи.

Сред толкова звезди

не се опитвай

Вечерницата

с поглед да заключиш.

Предимството да се сдобиеш

със собствена звезда

е някак скучно,

пред изкушението

в звездопади да се взираш.

Щом цял живот

на гръб те носи равното,

не би могла да стигнеш

върховете –

навярно

даже там да е на световете

люлката

и прищъпулника

на всички извори.

Безмълвни

крясъци по чуждо стръмно

са потните кошмари на куплетите.

Под собствените стъпки

натежала

зад отесняло от надежди тяло....

Заслугата е

ЖИВА СИ.



2 Коментара


Препоръчани коментари


Предимството да се сдобиеш

със собствена звезда

е някак скучно,

пред изкушението

в звездопади да се взираш.

Мда, и аз предпочитам да гледам безбройните звезди, вместо да се вторача само в една :)

А стихчето е много нежно и чувствено

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Този сайт използва бисквитки (cookies), за най-доброто потребителско изживяване. С използването му, вие приемате нашите Условия за ползване.