Премини към съдържанието
  • публикации
    94
  • коментари
    45
  • прегледи
    16417

***

марси

204 прегледа

РАЗСИПАН ШЕПОТ...

Свенлива от докосване плътта е

и бели от надежда

пръстите,

мълчат душите

в полутъмното на стаята.

Заситени.

Разплита

възелчето във косите ми

най-мекото ухание на кожа.

Сатененото бяло на чаршафа

попива

мъжественост и слабост,

топла ласка,

предутринно,

в разсипан шепот на тела.



0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Този сайт използва бисквитки (cookies), за най-доброто потребителско изживяване. С използването му, вие приемате нашите Условия за ползване.