• публикации
    94
  • коментари
    45
  • прегледи
    16189

***

марси

164 прегледа

РАЗСИПАН ШЕПОТ...

Свенлива от докосване плътта е

и бели от надежда

пръстите,

мълчат душите

в полутъмното на стаята.

Заситени.

Разплита

възелчето във косите ми

най-мекото ухание на кожа.

Сатененото бяло на чаршафа

попива

мъжественост и слабост,

топла ласка,

предутринно,

в разсипан шепот на тела.




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход