РАЗСИПАН ШЕПОТ...
Свенлива от докосване плътта е
и бели от надежда
пръстите,
мълчат душите
в полутъмното на стаята.
Заситени.
Разплита
възелчето във косите ми
най-мекото ухание на кожа.
Сатененото бяло на чаршафа
попива
мъжественост и слабост,
топла ласка,
предутринно,
в разсипан шепот на тела.
Препоръчани коментари