Премини към съдържанието
  • публикации
    94
  • коментари
    45
  • прегледи
    16717

***

марси

246 прегледа

РАЗСИПАН ШЕПОТ...

Свенлива от докосване плътта е

и бели от надежда

пръстите,

мълчат душите

в полутъмното на стаята.

Заситени.

Разплита

възелчето във косите ми

най-мекото ухание на кожа.

Сатененото бяло на чаршафа

попива

мъжественост и слабост,

топла ласка,

предутринно,

в разсипан шепот на тела.



0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход
×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.