Премини към съдържанието
  • публикации
    94
  • коментари
    45
  • прегледи
    16467

И нататък

марси

265 прегледа

Отвъд посоката на дните

в легло от мъх и овдовяла шума,

безплътна,като трудна дума,

срича кротко сухата трева

на паметта в неясните следи

и цял живот

бразда подир бразда

един и същи спомен защрихова.

Изпръхва край могилите пръстта,

а всяко зрънце плевел е окови.

След края

многоточие издраскано

грижливо къта семената в кърпа

и бели пътища за черни дни

събира.

Стърже на мотиката плътта

грапавата кожа на всемира.

Тревиста лудост помни яростта

на житото

поело по безкрая пътя...

да се превърне във погача хляб,

с която вечерта

стопанина ще срещнат.

Мълчи пространството огромно...

отвъд посоката на дните,

до хоризонта

и нататък.



0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Този сайт използва бисквитки (cookies), за най-доброто потребителско изживяване. С използването му, вие приемате нашите Условия за ползване.