• публикации
    25
  • коментари
    26
  • прегледи
    27711

Лени Рифенщал - Майсторката на пропагандата

Stalik

904 прегледа

Жълторийте винаги са се нравели на хората и скандалите около известните личности неведнъж са се превръщали в безпощадно разкъсване на безжизнените бивши звезди, безпомощни пред жестоките хорски клюки, които не ги оставят на мира дори в съня им. Ще ви разкажа удивителната история на една слабо известна сред масовата публика гениална режисьорка, талантлива актриса и невероятна документалистка.

На 8 септември 2003 на 101-годишна възраст си отиде Хелена Берта Амалия Рифенщал, или просто Лени. Така както при влизането на Иисус в Иерусалим тълпата крещи "Осанна!", а пет дни по-късно - "Разпни го!", така и немската преса нарича Лени "талант, който се появява веднъж на хилядолетие", а по-късно - "кучката на Хитлер".

leniriefenstahl6pz.png

Тя е една от най-трагичните и смущаващи фигури в историята на киното. Прогонена от родината си, тя прекарва последните си дни в сянката на спорове, хули и славословия. В началото тя е млада гастролираща балерина със скъсан менискус, която случайно забелязва киноафишът на "Планина на съдбата" на режисьора Арнолд Франк. Тя се явява на прослушване за следващия филм, отново за екстремно скално катерене, настоявайки да участва. И Франк я взема в "Свещената планина". Филмът влиза в учебниците по история на киното в Златния век на немската кинематография. След серия несполуки на снимачната площадка режисьора тръгва да търси финансиране. Лени обаче решава сама да дозаснеме сцените и изпраща филма в студио УФА, от където го посрещат с възторг и веднага се съгласяват да финансират продукцията. Лени участва още в пет екстремни филма, където се изживява като същинска каскадьорка - скокове във вода от горящ самолет, зарината от сняг при -30 градуса... И решава сама да снима филм... Нарича го "Синя светлина" (1932) - фантастична алпийска приказка в традицията на немския киноекспресионизъм за дивата и невинна обитателка на планините Джунда, която знае тайната на планинските кристали, излъчващи магическа синя светлина. Срещайки се с хората и цивилизацията, тя губи своите идеали. В този филм Рифенщал проявява изключителен усет към естествената светлина, а под ръководството на Франк - уникален талант в монтажа. Така тя започва постепенно да блести като режисьор.

72wc.jpg

Рифенщал се запознава с Хитлер по инициатива на Йозеф Гьобелс, министър на пропагандата. Той смята, че един брак между двамата - фюрера и атлетичната героиня от поредица алпийски "арийски" филми - ще бъде триумф на пропагандата. Ето как Рифенщал описва впечатлението си от първата среща с бъдещият Фюрер: "До този момент, Хитлер ми се струваше страшен. Той никога не ме е привличал като мъж. Но при личните ни общувания се оказа доста доброжелателен човек. От него се излъчваше толкова мощно енергия, че събеседника просто не забелязва конкретните черти на неговото лице, неговите мустачки. Той потиска волята на човека. Осещайки това, аз опитах да се съпротивлявам, но това беше практически невъзможно. Той ми каза: "Ти си длъжна да снимаш моите филми!". Аз отвърнах: "Аз съм художник, актриса. Мога да правя само това, което ми е интересно, в това, в което мога да участвам самата аз". На това, той ми отвърна, че когато порасна, ще разбера какво е искал от мен". Върлинестия нацистки лекар Пуци Ханфщенгъл, който присъства на първата им среща, си спомня, че Хитлер бил видимо притеснен, дори паникьосан. Ханфщенгъл свирел на пиано, докато Лени танцувала предизвикателно. Очевидно била решена да го свали. Ханфщенгъл и Гьобелс си намерили извинение да излязат. Рифенщал имала много любовници, включително боксьора Макс Шмелинг, кинопродуцента Ернст Любич и летеца ас от Първата световна война Ернст Удет. А Хитлер устоял на чара й. Ханфщенгъл разказва още как една нощ към два часа той и Хитлер отишли в апартамента на Рифенщал на кафе, а тя им изпълнила един от легендарните си голи танци. Рифенщал отрича това да е истина. И не само. В дневниците на Гьобелс Лени е спомената нееднократно. Тя сама отрича частните срещи с Хитлер, Гьобелс и други представители на нацистката върхушка, също и доказателства, че е била любовница на някои от тях. "Гьобелс беше лъжливо чудовище! Той ме ненавиждаше, затова, защото му отказах да бъда негова жена. Той не ми беше по вкуса, което му казах пряко. Той стана мой личен враг".

lenisin0eq.jpg

Въпреки това, именно от ръцете на Гьобелс, Рифенщал получава висша нацистка награда за "забележителен принос в немското изкуство и художествено въплъщение в образа на Фюрера". Причината за това е, че тя започва да получава поръчкови филми. Първият е късометражния "Победа на вярата" по поръчка на Гьобелс, който поради отвращението на Лени към него и трудностите при заснемането му я довежда до нервен срив. Хитлер лично я убеждава да заснеме друг филм - за 6-тия конгрес на нацистката партия в Нюрнберг през 1934 година, напомнящ за гигантска постановка на опера от Вагнер. Филмът е "Триумф на волята" (1935) - един от най-забележителните пропагандни документални филми, снимани някога. Целта на Хитлер е с този филм да демонстрира единството на партията след Чистката Рьом и едновременно да представи партийните водачи - важен момент, когато телевизията все още я няма. Рифенщал репетира усилено, за да се подготви за прочутата реч на Хитлер: копае окопи за кадри от ниска гледна точка и строи кули за заснемане на тълпата в общ план. След това монтира образите на звуков фон от преминаващи на параден марш войници. Получава се филм с изключителен емоционален заряд и магнетизъм. Ниският и обикновен Ади (Адолф Хитлер) е представен като могъщ, митологичен образ. Пол Верховен признава, че е използвал "Триумф на волята" за своя "Звездни рейнджъри", а критиците откриват влиянието й в "Дорис" и "Титаник".

По време на снимките на "SOS! Айсберг!" от Юнивърсъл Рифенщал трябва да се качи на парахода "Хамбург", за да отиде на Балеарските о-ви, да снима някои сцени. Целият екип я чака на кея, но от нея няма ни вест, ни кост. Липсва от няколко дена и никой не знае къде е. Тогава продуцентите получават обаждане по телефона. Самолетът на фюрера току-що е кацнал в Хамбург и Лени е на борда. Била на гости в извънградската вила на Хитлер край Нюрнберг. Когато тя най-сетне се появява носи в ръцете си огромен букет. "Очите й грееха отдалеч - разказва Луис Тренкер. - Цялото й същество бе променено. Искаше всички да разберат, че току-що е изживяла нещо прекрасно."

riefenstahl6nx.jpg

Рифенщал спира да се гримира, защото Хитлер не одобрявал грима. Хубавите и чисти арийски девойки нямали нужда от него. Парижките червила били направени от свинска урина и никаква козметика не била нужна на арийската женственост. Ала връзката й с Хитлер не се развива в желаната от Гьобелс посока. Рифенщал се доверява на журналистката еврейка Бела Фром, че фюрера "ме кани на вечеря няколко пъти седмично, но винаги ме отпраща в единайсет без петнайсет, защото е уморен." Все пак той продължава да се интересува от нея. Моли я да внимава, когато снима поредния алпинистки филм в Доломитите. Нужна била на нацистките пропагандни филми. Лени се оказва медийна майсторка...

Близостта й с властта й донася прилични финанси за следващия мащабен проект. През 1936 година, в Берлин се провели Олимпийските игри. По мнение на нацистките идеолози, това била подходяща възможност да се демонстрира на целия свят превъзходството на арийската раса. Рифенщал положила наистина титанически труд, запечатвайки всеки момент от игрите. На 21 април 1938 година, на 49-ия рожден ден на Хитлер, се състояла премиера на монументалния четири-часов суперфилм "Олимпия", станал шедьовър и легенда на световното кино и до ден днешен, посочван и досега от критиците в десетката на най-добрите филми на всички времена и народи. В този филм, са заснети милион и половина персонажи. "Олимпия" е филм, пронизан с ницшеански дух, във всеки кадър от филма е въплътена идеята за свръхчовека, супермена. Култът към снажното мъжко тяло, заемащ централно място във филма на Рифенщал, бил характерен за официалното нацистко изкуство. Мъжът-воин, мъжът-поробител, свръхчовекът - образ на много официални нацистки художници, като Арно Бекер, в чийто напрегнати и застрашителни скулптури - напращелите мускули и месо, излъчващи сила и агресия, се отразили на гигантоманията на фашизма. Псевдокласицизма и псевдоакадемизма на фашисткия стил бил призван да демонстрира приемствеността на Третия Райх към античната култура и цивилизация. "Олимпия" започва с описания на историята на Олимпийските игри и античните статуи "оживяват" у Рифенщал в хомоеротични образи на изваяните немски атлети и спортисти със свастика на гърдите. Спортните уреди в техните ръце, изглеждат не по-малко страшно, отколкото истинските оръжия. Въпреки настояванията на Гьобелс и други високопоставени нацисти, Хитлер й разрешава да остави сцените, в които чернокожия американец Джеси Оуънс помита най-доброто, което арийска Германия може да предложи. Но кулминацията на филма е, когато фюрера поздравява немската копиехвъргачка Тили Флайшер, спечелила два златни медала - сигурно и убедително доказателство за арийското превъзходство. Във филма за пръв път се прилагат някои въздействащи техники на спортната фотография, които днес се използват широко в телевизионните спортни предавания. Лени непрестанно експериментира с камерата, поставяйки я на нестандартни за времето места: в движещи се автомобили, излитащи балони или в кранове. Едрите планове, ниския ракурс и монтажът са сред обичайните й похвати. Тя използва богатите звукови и светлинни техники на игралното кино при заснемането на реални събития, с което документалните й кадри добиват изключително зрелищен ефект. Джордж Лукас споделя, че е финалната сцена на "Междузвездни войни - Епизод ІV: Нова надежда" е заимстван кадър по кадър от церемонията по връчване на медалите в "Олимпия. И доколкото самата Рифенщал упорито отрича своето родство с официалното фашистко изкуство, характеризирайки го като кич, тя не просто въплатила в кинематографията фашисткия стил, но тя била и един от създателите на този стил.

127ri.jpg

През 1938 година, когато Мусолини посещава Мюнхен, Рифенщал е единствения човек представен лично на Дучето от Хитлер. Носят се слухове, че райхсминистерството на пропагандата е практически под неин контрол. След личната намеса на фюрера й разрешават да заснеме филм за полската кампания и там случайно са хванати в кадър някои нацистки зверства. Н фронта тя носи сива военна униформа, също като Хитлер.

В знак на благодарност за пропагандните й филми фюрера подарява на Лени Мерцедес и й построява вила със специално филмово студио в градината. По време на войната Хитлер нарежда да добавят и противобомбено скривалище, за да могат "безсмъртните й филми" да оцелеят непокътнати, но когато в края на войната американските войски влизат в Кицбюел, те я заварват да гори лентите.

Кликни, за да увеличиш. => triumph46vm.th.jpg

След разгрома на фашизма, в периода на денацификацията на Германия, Рифенщал се превръща в персона нон грата и изправена пред заплахата от физическа саморазправа избягва във Франция, където била вкарана за кратко в затвора и изправена пред съда, чийто процес се отразявал подробно от западната преса. Били й предявени сериозни обвинения, в това число - използване в снимките на филма "Тифланд" (1940, завършен 1954 година) на цигани от концлагерите. Тя решително отричала всички обвинения, заявявайки, че се занимава с изкуство, а не с политика или идеология. Отрича още да е изпълнявала танци а ла Саломе пред Хитлер и Ханфщангъл. Пред американския журналист Бъд Шулбърг казва: "Не бях негов тип. Аз съм прекалено силна и позитивно настроена. Той обичаше меки, кравоподобни жени, като Ева Браун. Доколкото Рифенщал не била член на нацистката партия, тя била призната от съда само за "симпатизантка на нацистите" и избегнала затвора.

leniriefenstahl5lw.jpg

Останалата част от живота й преминава под сянката на спекулации върху това доколко е осъзнавала основната цел на Хитлер. През 1982 г. Рифенщал участва в доста дълъг документален филм, в който се опитва да направи разграничение между търсещия изява човек на изкуството и нацисткия конспиратор, но не успява да възстанови авторитета си. По думите й, като млада режисьорка тя е разговаряла с Гьобелс, но той никога не е заявявал ясно намеренията си. Въпреки енергичните й опровержения историците цитират разменени между нея и Хитлер паметни записки, както и свидетелски показания на оцелели, според които тя е разбирала пределно ясно целта на поставените й задачи. Ето какво казва Дебора Фелдър в "100-те най-влиятелни жени за всички времена" за въздействието на Лени върху масите: "Само наивен човек или отявлен опортюнист би могъл толкова хитро да раздели двигателя от посланието му."

На 60 години Лени Рифенщал заминава за Африка и започва работа върху документалния филм "Черният товар" - за съвременната търговия с роби. Там среща 40 години по-младият Хорст Кетнер и той става верен неин спътник до края на живота й. В момента, в който попада при племето нуба в Южен Судан, Лени открива нови приятелства. Бялата жена, обвинявана в нацистка пропаганда, прекарва дните си, снимайки и прегръщайки малки чернокожи палавници. При последното й посещение при тях хеликоптера, с който пътува, се разбива и тя едва оцелява след тежките травми. Тогава е на 99 години. Невероятната пъстрота на ежедневието при нуба е събрана в над 500 страници фотоалбум.

154rn.jpg

Друга нейна страст е гмуркането. На 70 години тя получава правоспособност за аквалангист и двамата с Хорст обикалят кораловите рифове в търсене на най-невероятни гледки. Фотоалбумът й "Кораловите градини" излиза от печат, когато тя е на 78 години, но и това не й е достатъчно. Стотния си рожден ден Лени отпразнува с 45-минутен филм за подводния свят на Индийския океан. За да бъдат събрани кадрите кадрите за него, тя осъществява над две хиляди подводни спускания в района на Папуа, Нова Гвинея. В "Подводни имресии" режисьорката, която създава най-впечатляващите черно-бели кадри и дълго отказва да приеме цветната лента, показва прекрасния свят на океанското дъно и обитателите му в ярки цветове, излезли като от сънища.

234ld.jpg

Оставяйки настрана политическите мотиви, Рифенщал е режисьор с неизмерими възможности. Ако не се бе превърнала в синоним на хипнотичния образ на Хитлер, тя би могла д бъде една неудържима творческа сила. Освен Орсън Уелс, тя може би е другият голям режисьор в историята на киното, неуспял да реализира таланта си. Филмите й се изучават много повече, отколкото на който и да било друг документалист. Тя е най-добрата от всички жени в занаята и талантът й се сочи за пример от режисьори по целия свят. Нейното влияние се чувства ежедневно в спортните предавания, които масово използват прилаганите от нея ракурси, забавени кадри, въздушните и подводни снимки. Мистичните й образи на природата, пантеистичния култ в творбите й, се появяват във фантастичните филми и в кадрите със съновидения.

leniriefenstahl18az.jpg

В края на живота си Лени Рифенщал живее в Поекинг, Бавария, но все още, през 2003 година, не се разбира със сънародниците си. Китайците имат едно проклятие: Да живееш в интересно време. Но двойно проклятие или благословия е да бъдеш интересна жена в интересно време?

Links:

Сайта на Лени:

www.leni-riefenstahl.de

Лени в IMDb

"Олимпия - Част І: Фестивал на нациите" @ ArenaBG.com

"Олимпия - Част ІІ: Фестивал на красотата" @ ArenaBG.com

Триумф на волята (1935) @ data.bg (Torrent)

По материали на Джеймс Тейлър, Уорън Шоу, Скит Смит, Ярослав Могутин и Марта Пейчева.




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход