rurk - блог

  • публикации
    24
  • коментари
    16
  • прегледи
    60584

Учението на Буда

rurk

2360 прегледа

Когато намерил уединено кътче в гората край Урувилва, под дървото Бодхи, Сидхартха Гаутама дал дума да не става от мястото си, докато не открие истината. В продължение на седем дни той преживял Просветлението, а в продължение на още седем – блаженството на Освобождението.

В парка под Варанаси сред своите бивши другари по аскетизъм Буда Шакямуни (Пробуденият, Мъдрецът от Шакя) произнесъл своята първа проповед – „завъртането на колелото на Дхарма”.

Ето началото:

Има две крайности, о, монаси, които не трябва да следва този, който се е оттеглил от света. Кои са тези две? Едната е практиката, основана на чувствената привързаност. Този път е нисш, варварски, недостоен, не водещ до добро, еснавски. Другата е практиката на самоизтезанията, мъчителна, недостойна и не водеща до добро. Но има и среден път, о, монаси, открит от Татхагата („така дошъл”, епитет на Буда) – този път, който отваря очите, подпомага разбирането, води до умиротвореността, до висшата мъдрост, до пълното просветление, до Нирвана.

(Дхармачакраправартана сутра, 2.4)

Буда формулирал Четирите Благородни Истини (Чатвари Ария Сатуани - сансткрит), основата на Дхарма. Те са:

1. За страданието

2. За възникване на страданието

3. За прекратяване на страданието

4. За пътя към прекратяването на страданието

1. Истината за страданието е:

„Такава, о, монаси, е арийската истина за страданието. Раждането е страдание, старостта е страдание, болестта е страдание, смъртта е страдание. Свързването с неприятното е страдание, неудовлетвореното стремление е страдание. Накратко петте елемента са страдание.”

Страданието обхваща физическите, телесните (раждане, старост, болест, смърт) и психическите (свързването с нежеланото, раздялата с желаното, неудовлетворението от живота) преживявания, съпровождащи целия човешки живот и представляващи неразделна част от неговото битие.

2. Истината за възникването е:

„Такава е арийската истина за възникването на страданието. Наистина, жаждата предизвиква възобновяване на съществуването, съпровождано от жажда за чувствени удоволствия, търсене на удовлетворение ту в едно, ту в друго, стремеж към удовлетворяване на страстите, стремеж към съществуване или несъществуване.”

Ако страданието има своя причина, то (страданието) е само следствие, а не изконно състояние на нещата. Изводът на Буда е – причината за постоянното възобновяване на циклите на съществуване е жаждата (желанията).

3. Истината за прекратяване на страданието е:

Пълно безстрастие и прекратяване на желанията, отхвърляне на его-то и освобождаване от него, без привързаност към него.”

4. Истината за Пътя е:

„Наистина, това е арийски осмеричен път:

- правилни възгледи

- правилни намерения

- правилна реч

- правилни действия

- правилен начин на живот

- правилни усилия

- правилно самообладание

- правилна концентрация

Ето кратко пояснение на Осмеричния Път:

а). Правилни възгледи – това е познаването на Четирите Благородни Истини.

б). Правилни намерения – отказ от света, ненасилие и непричиняването на вреда.

в). Правилна реч – въздържане от лъжа, от сквернословие, от грубост, от циничност, от глупост.

г). Правилни действия – въздържане от кражби, убийства и други неправилни постъпки.

д). Правилен начин на живот – праведно поведение в съответствие с петте морални принципа: не убивай, не кради, не прелюбовдействай, не лъжи, не се опиянявай.

е). Правилни усилия.

ж). Правилно самообладание.

з). Правилна концентрация.

източник: "Дзенски трактати"

Смъртта е необятна мистерия, но за нея можем да кажем две неща: абсолютно сигурно е, че ще умрем, но не е сигурно кога и как ще умрем. Значи единственото сигурно нещо е тази несигурност за часа на нашата смърт, несигурността, която използваме като извинение да отлагаме момента, в който да погледнем смъртта в лицето. Приличаме на децата, които покриват очите си в играта на криеница и си мислят, че никой не ги вижда.

Защо живеем в такъв ужас от смъртта? Защото инстинктивно желаем да живеем и да продължаваме да живеем, а смъртта се явява жесток край на всичко, което ни е познато. Чувстваме, че когато тя дойде, ще бъдем хвърлени в нещо напълно неизвестно или ще се превърнем в нещо съвсем различно. Струва ни се, че ще се окажем изгубени и отчаяни, в ужасяващо чужда обстановка. Имаме чувството, че ще се събудим съвсем сами, объркани и разтревожени, в някаква неизвестна, напълно непозната страна, без да знаем езика, без пари, без паспорт, без приятели...

Може би най-дълбоката причина за страха ни от смъртта е това, че не знаем кои сме. Вярваме, че сме нещо отделно, уникално и индивидуално, но ако дръзнем да се вгледаме внимателно, ще видим, че тази индивидуалност изцяло зависи от една безкрайна поредица външни фактори - името ни, „биографията" ни, партньорите ни, дома, работата, приятелите, кредитните карти... Именно в несигурната и преходна опора на тези фактори търсим сигурност. А ако ни ги вземат, наистина ли ще знаем кои сме в действителност?

Без тези реквизити ние се изправяме пред истинската си същност -една личност, която не познаваме, дразнещ ни чужденец, с когото сме живели през цялото време и с когото никога не сме искали да се запознаем. Нима не заради това се стремим да запълним всеки възможен миг с шум и деятелност, колкото и отегчителна и тривиална да е тя, само и само да сме сигурни, че никога няма да останем насаме в тишината с този непознат?

А нима всичко това не показва фундаменталната трагичност на нашия начин на живот? Живеем с чужда самоличност в някаква невротична приказка, която не е по-реална от костенурката в „Алиса в страната на чудесата". Хипнотизирани от желанието да строим, ние сме издигнали сградите на живота си върху пясък. Този свят може да изглежда много убедителен, докато смъртта не срути илюзията и не ни прогони от скривалището ни. А какво ще стане с нас, ако не познаваме никаква по-дълбока реалност?

Когато умрем, оставяме всичко, най-вече тялото, което така сме боготворили, на което толкова сме разчитали и което така сляпо сме се стремили да запазим живо. Но ние не можем да разчитаме на ума си повече, отколкото на тялото си. Вгледайте се в него за няколко минути. Ще видите, че е като бълха - непрекъснато скача насам-натам. Ще се убедите, че ви се явяват мисли без никаква причина, без никаква връзка помежду си. И пометени от хаоса на всеки миг, ние ставаме жертва на непостоянството на ума си. Ако това е единственото състояние на съзнателност, което познаваме, тогава да разчитаме на ума си в момента на смъртта е безразсъдство.

...

Дуджом Ринпоче пише:

Тъй като пълното осъзнаване на настоящето

е истинският Буда,

в откритост и доволство открих аз Ламата в сърцето си.

Когато разберем, че този безкраен естествен ум

е самата същност на Ламата,

тогава няма нужда да се молим -

поради привързаност или скръб, и с разплакани очи,

нито пък от изкуствено жалване.

Просто като се отпуснем в това спонтанно,

открито и естествено състояние,

постигаме блаженството

на непринуденото самоосвобождаване от всичко възникващо.

...

УМЪТ И ПРИРОДАТА НА УМА

Най-революционната идея на будизма е, че животът и смъртта са в ума и никъде другаде. Умът се смята за универсална основа на всички преживявания - създател на щастието и създател на страданието, създател на това, което наричаме живот, и на това, което наричаме смърт.

Умът има много аспекти, но два от тях изпъкват особено силно. Първият е обикновеният ум, наричан на тибетски сем. Ето как го дефинира един учител: „Това, което притежава различаващо осъзнаване, това, което притежава усещане за дуалистичност - което се вкопчва в нещо външно или го отхвърля - това е обикновеният ум. В основата си то е онова, което може да се асоциира с „друго", с всяко „нещо", което възприемащият възприема като различно от себе си." Сем е колебаещият се, дуалистичен, мислещ ум, който може да функционира само по отношение на проектирана, но погрешно възприета външна отправна точка.

И така, сем е умът, който мисли, крои планове, желае, манипулира, който избухва в гняв, който създава и се потапя във вълни от отрицателни емоции и мисли, който непрекъснато трябва да се уверява в своето „съществуване", да го потвърждава и да го доказва чрез фрагментиране, концептуализиране и затвърждаване на жизнения опит. Обикновеният ум е непрекъснато променяща се и неизбежна плячка за външните влияния, за навиците и условностите. Учителите го сравняват с пламък на запалена свещ, поставена на прага на пътната врата. Той е уязвим за всички ветрове - според обстоятелствата.

Погледнат от един ъгъл, сем трепка, непостоянен е, вкопчва се и непрекъснато се интересува от чуждите работи, а енергията му се изразходва, за да проектира себе си навън. Понякога мисля за него като за подскачащо топче или като за маймуна, която непрестанно скача от клон на клон. Погледнат от друг ъгъл обаче, обикновеният ум притежава една фалшива стабилност - удобна самозащитна инерция, наподобяващо камък спокойствие, съставено от вкоренени навици. Сем е хитър като корумпиран политик, скептичен, недоверчив, експерт в заблудите и измамите, „гениален - пише Джамянг Кхиентсе - в нечестните игри". Именно в рамките на хаотичните, объркани, недисциплинирани и повтарящи се преживявания на този обикновен ум - сем, ние се променяме и умираме.

Освен това съществува и същинската природа на ума, неговата най-съкровена същност, която е неподвластна на смъртта и промените. Понастоящем тя е скрита в собствения ни ум, в нашия сем, обвита и обгърната от потока на нашите мисли и чувства. Точно както силният порив на вятъра може да разнесе облаците и да открие светещото слънце и синьото небе, така при определени обстоятелства, в момент на вдъхновение, можем да зърнем природата на ума. Това „зърване" може да е различно по дълбочина и продължителност, но при всички случаи ще ни донесе известно просветление, разбиране и свобода. Това е така, защото природата на ума е самият корен на разбирането. На тибетски ние наричаме това Ригпа - първично, чисто и непроменящо се осъзнаване, което в същото време е интелигентно, осведомено, лъчисто и винаги будно. Може да се каже, че това е знание за знанието.

Не правете грешката да смятате, че природата на ума е свойство, присъщо единствено на нашия ум. Всъщност тя е природа на всичко. Няма да сгрешим, ако кажем, че да разберем природата на ума означава да разберем природата на всичко.

Светците и мистиците на всички времена са украсявали проникновенията си с различни имена, давали са им различни лица и тълкувания, но това, което са преживявали, по същество е основната природа на ума. Християните и евреите наричат това нещо „Бог", хиндуистите го наричат „Аз", „Шива", „Брама" и „Вишну", мистиците Суфий го наричат „Скрита същност", а будистите - „буда-природа". В сърцето на всички религии лежи убеждението, че съществува фундаментална истина и че този живот е една свещена възможност тази истина да бъде разкрита и осъзната.

Когато чуем „Буда", ние, естествено, мислим за индийския принц Гаутама Сидхарта, който постигнал просветление през VI столетие преди Христа и посочил духовната пътека, следвана от милиони хора в цяла Азия, известна като будизъм. „Буда " обаче има много по-дълбок смисъл. Това означава човек, всеки човек, който напълно се е пробудил от неведението и е открил огромния си потенциал за мъдростта. Буда е този, който е довел до окончателен край страданията и мъките и е открил вечните и безсмъртни щастие и духовен мир.

За много от нас в този век на скептицизъм това състояние може да изглежда като сън или фантазия или пък постижение извън нашите възможности. Никога не бива да забравяме, че Буда е бил човешко същество - като вас, като мен. Той никога не е претендирал за божественост, а просто е знаел, че притежава буда-природа, семенцето на просветлението - така, както и всеки друг. Буда-природата е рождено право на всяко чувстващо същество и аз винаги казвам: „Нашата буда-природа с нищо не е по-лоша от буда-природата на всеки буда." Ето това е радостната вест, която Буда ни носи от просветлението си в Бодхгая - вестта, която много хора смятат за толкова вдъхновяваща. Неговото послание, че просветлението е у всекиго от нас, ни дава огромна надежда. Чрез практика всички ние можем да се пробудим. Ако това не беше така, не би било възможно през вековете, а и чак до наши дни, да има толкова много просветлени индивиди.

Говори се, че когато Буда постигнал просветление, единственото, което искал, било да покаже на всички нас природата на ума и да сподели напълно нещата, които е осъзнал. Но той също така е виждал - с тъга и безкрайно състрадание - колко трудно би било за нас да разберем това осъзнаване.

Защото макар и да имаме същата вътрешна природа като Буда, ние не сме я разпознали, тъй като тя е скрита и „опакована" в обикновения ни индивидуален ум. Представете си една празна ваза. Пространството вътре по нищо не се отличава от пространството вън. Единствено крехките стени на вазата отделят едното от другото. Нашият буда-ум е скрит зад стените на обикновения ни ум. Когато постигнем просветление, все едно че тази ваза се е счупила. Пространството „вътре" мигновено се смесва с пространството „вън". Те стават едно. Тогава ние осъзнаваме, че те никога не са били отделени или различни; те винаги са били еднакви.

...

Въпреки че това, което се нарича „ум",

се преценява по всевъзможни начини и много се обсъжда,

то не се разбира или се разбира погрешно или едностранчиво.

Тъй като не се разбира правилно - такова, каквото е,

раждат се безброй философски твърдения и идеи.

Нещо повече - тъй като обикновените хора не го разбират, те не познават собствената си природа и поради това продължават да блуждаят сред шестте съдби на прераждането е трите свята и да преживяват страдания. Ето защо да не разбираш собствения си ум е много тъжен недостатък.

Падмасамбхава

...

Гаутама се чувствал така, сякаш затворът, в който е лежал хиляди години, изведнъж: се отворил. Надзирател там било неведението. Заради това неведение умът му бил скрит, точно както буреносните облаци скриват луната и звездите. Замъглен от безкрайните вълни на заблудените мисли, умът погрешно разделил реалността на субект и обект, на аз и другите, на съществуване и несъществуване, на раждане и смърт, а от тези различия дошли и погрешните възгледи '- затворите, каквито са чувствата, копнежите, привързването и усещането, че нищо не върви както трябва. Страданията на раждането, старостта, болестите и смъртта само направили тези затворнически стени по-дебели. Единственият възможен изход бил да се улови надзирателят и да се погледне истинското му лице. Този надзирател е неведението... В мига когато то изчезне, изчезва и затворът. Той никога повече не може да бъде построен.

източник: "Тибетска книга за живота и смъртта" Согиал Ринпоче


1 човек харесва това


1 Коментар



Махамудра (Великият Печат)

Подобно на огледало, умът може да създава образите на всички проявления и да ги познава, но все пак, щом потърсим това „огледало” ние не успяваме да го открием – то като че ли е позрачно. Чисто, ясно осъзнаване на обектите, но въпреки това неподлежащо на точно определение: това е умът.

Понякога обаче огледалото на ума е замъглено и всичко е неясно. На моменти то е чисто и празно, без в него да се появява нищо, друг път кипи от мисли, които като че ли се надпреварват. Но независимо дали това е гледка, звук, мисъл, или каквото и да е друго, неизменно съществува качеството на блестящо, и все пак неоткриваемо проникващо в него осъзнаване, което остава едно и също. Щом осъзнаете този факт, вие няма да се разсейвате от това, което се появява в „огледалото” на ума. Вие познавате неговата постоянна природа, и без значение какво се случва, оставате спокоен и ясен.

Но ако не осъзнавате какво се случва с вашия ум и мисли, обазите в „прозрачното огледало” стават реални и тежки, и ви карат да изпитвате гняв, желания, страхове и заблуди.

...

Махамудра, или „Великият Печат” се отнасят до Махаянистичната система за медитация върху природата на ума и гарантира постигане на Просветление – пълното отстраняване от ума на всимки заблуди и пречки, и абсолютното им заместване с всички добри качества. В това състояние имате максималната способност да помагате на другите. За да го постигнете обаче и да опознаете изцяло ума си, обаче, вие първо трябва да тренирате с подготвителни практики. Това осигурява основата за вашия духовен път, както и благоприятните обстоятелства за успеха ви при изминаването му.

Преди всички трябва да осъзнаете какво щастие сте имали да се родите като човешко същество, с време, свобода и възможности да се усъвършенствате. Не всички имат подобен шанс и след като веднъж сте го получили, не бива да пропилявате времето си за обикновени, съвсем безсмислени неща. Смъртта ще пристигне съвсем скоро и ако не сте обучени и не познавате собствения си ум, тя ще бъде едно жалко ужасяващо преживяване. Приятели, богатства, благоденствие и всичко останало няма да могат да ви помогнат и да ви донесат утеха. Но ако мислите за кармата, или за закона за причината и следствието, и за това, че вашите дела определят бъдещите ви прераждания, ще извървите пътя си в този живот като добър човек. Ще бъдете уверен, че щом сте носили щастие на другите през живота, който сега завършва, вие ще се родите при благоприятни обстоятелства в бъдеще. Така че ще можете да умрете с успокоен ум.

Но, без значение къде и от кого сте родени, животът под влиянието на карма и заблудите е обект на страдание, предизвикано от раждане, старост, болест и смърт. Независимо дали сте бог, император, просяк, животно, или сте в ада, вашият стремеж да бъдете щастлив и да не страдате винаги ще бъде възпрепятстван от неутолимото ви желание, гняв и невежество. Следователно трябва да отхвърлите това неудовлетворително съществуване, известно като „самсара”, и да се опитате да преодолеете натрапчивото господарство на измамните инстинкти, помрачаващи чистата природа на вашия ум. Трябва да се стремите към Освобождение.

После обмислете факта, че не сте сами в това обезсърчаващо затруднено положение. Всеки иска да бъде щастлив и не понася болка. Дори най-дребните насекоми изпадат в ужас, когато се опитвате да ги хванете. Без да забравяте, че вашето щастие и добруване зависят от другите, и че би било несправедливо само вие да сте щастливи, след като всички наоколо страдат, трябва да развиете любов и съчувствие към другите. Когато поемете задължението да им помагате и изследате способността си за това, вие ще видите, че единствено ако премахнете слабостите си и постигнете всички добри качества, ще бъдете в състояние напълно да помагате на другите. Така създавате в себе си Мотив за Прослетление, или „Бодхичита”, който представлява желанието да постигнете колкото е възможно по-бързо Просветление, за да освободите всички от тяхното страдание. В последствие именно с тази мотивация вие се обучавате в морална дисциплина, концентрация и различаващо осъзнаване, за да премахнете заблудите, невежеството и натрапчивите привички и по този начин да постигнете целта си.

Преди да можете активно да започнете тази практика, е необходимо да се пречистите от очебийните пречки и да натрупате известна заслуга, за да имате по-малко препятствия и по-голям шанс за успех. Затова, под прякото ръководство на Гуру, или духовен учител, вие се заемате с подготвителни практики (ньондро).

Чрез извършването на прострации, докато приемате убежище, вие смирявате своята гордост и подтвърждавате обвързването с Трите Скъпоценности. Това са Будите, т.е. просветлените същества; Дхарма, т.е. ученията на просветлените същества; и Сангха, т.е. духовната общност от онези, които ги осъществяват. С други думи, вие подтвърждавате пред себе си, че ще работите за постигане на Състоянието на Буда (Будите), като практикувате ученията (Дхарма), с подкрепата на единомишленици (Сангха), и че това наистина е вашето убежище от неконтролируемото безсмислено, обезсърчаващо, циклично съществуване.

Това пълно смирение и себеотдаване се постига чрез прострации. Последвалото страдание ви пречиства от многото отрицателни натрупвания.

Следващата подготвителна практика, медитация върху Ваджрасаттва, също е очистваща практика.

Мандала-приношението е символ на пълното отдаване на самите нас, а всъщност и на цялата Вселена, на Просветлението. То натрупва голяма заслуга, т.е. позитивна енергия, насочена към тази цел.

Последната подготвителна практика е Гуру-йога, чрез която непоколебимо установявате своята връзка с личния си Гуру и Учителите от неговата приемственост. Именно чрез тях получавате в дествителност ученията и само когато следвате напълно техните напътствия, ще можете накрая да помагате на всички чувстващи същества.

След като сте завършили тези инструкции, слушали сте напътствията на своя Гуру и сте размишлявали над тях, вие трябва да се заемете с усилена медитация за развиване на умствен покой (шамата) и дълбоко прозрение (випашана).

Шамата представлява състояние на еднонасочена концентрация, в което постигате умствена основа, или естествено ниво на блажено, ясно, неконцептуално осъзнаване, свободно от умствена притъпеност, възбуда, или блуждаене.

Дълбокото прозрение представлява проникване в Пустотата – истинската природа на реалността, от гледна точка на този чист, подобен на огледало ум.

Като съчетаете двете постижения (Шамата и Випашана), вие премахвате мрака на невежеството, който е затъмнявал вашето осъзнаване открай време. Щом се запознаете със своето присъщо, чисто, изначално осъзнаване на реалността, съчетано с Бодхичита, вие ще станете в края на краищата напълно просветено същество, Буда, с пълната способност да помагате на другите.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход