в Плевен с деца
От emmi
· 1263 прегледа
Случайните неща изобщо не са случайни.
И защо си мислите, че направих едно албумче "Плевен"? Изобщо не случайно
.
Събота. Седем и половина на ранина. Безбожно рано. Дори и за ходене на училище. Обаче. Целия седми А, плюс известна доза родители, плюс специално подбрани даскали /госпожата от първи до четвърти клас присъства задължително/, плюс братчета, сестричета и близки роднини до трето коляно се натъпкваме в автобуса и поемаме посока Плевен.
И от тук нататък следва пътепис-разсъждение придружен със снимков материал. Чатнахте ли за какво ми трябваше албумчето "Плевен"?
Първа спирка - Панорамата. Не броим традиционното спиране на Обнова.
Архитектурно.......... по-добре да си замълча. Един шедьовър на социалистическия реализъм. И доста ярък представител на модата в архитектурата от 77-ма година на миналия век.
Времето, естествено, беше супер гадно - няма пълно щастие.
Младежа-екскурзовод претупа набързичко експозето си. Като основно наблегна на това, че снимането е забранено, освен ако не си платим по пет лева.
Следващия кадър е нелегален.
Това, което запомних, докато се кокорех и се опитвах да видя къде свършва макета и започва платното. Доста сериозен екип е работил по проекта. Работата е продължила само четири месеца. Всички предмети по макета и експозицията са автентични. Печатче ти дават долу на входа.
Парка около Панорамата е прекрасен. И съм сигурна, че е невероятно място за разходки.
Ето го и седми А. Трима отсъстват по уважителни причини. Но си пратиха книжките за печатчета.
В Плевен е пълно с топове, пушки, гюллета, снаряди. Изключително удобни за направа на паметници, огради или живописни композиции с военен уклон. Гюлле вместо тичинка на цвете от ковано желязо е един много популярен орнамент.
От друга страна, нещата с китайския ресторант не бяха хич добре. Хич го нямаше. Само червените му фенери бяха останали.
Затова похапнахме нещо по-европейско - пица.
След което отидохме да разгледаме костницата. Хлапетата успяха да изгасят вечния огън. Още веднъж доказвайки, че няма нищо вечно. Но пък след пет минути той пак се самозапали, доказвайки напредъка на технологиите при вечните огньове.
На тази снимка все още се опитват да го изгасят.
Едно от момиченцата много искаше да види въпросните кокали и беше адски разочаровано, че никой няма да и отвори саркофазите. Обясних и, че причината не е в нелюбезността на уредничката, ами в неприятната миризма излъчвана от същите.
За наша всеобща изненада се оказа, че "Кайлакъка" не са вафли ами парк в Плевен. Защитена местност заради рядък вид минзухар.
В началото на парка има едно много симпатично езеро. С фар.
Не можахме да се изкъпем защото не уцелихме работното време на езерото. И езерата имат право на отпуска.
Лодките, съответно също не работеха.....
Това беше последната ни спирка. По новите правила автобуса с учениците трябва да се прибере по светло.
А и всички вече бяхме доста замръзнали.
И знаете ли какво правят сега седми А? Всеки се е снабдил с една карта и обмислят следващата дестинация..........
Препоръчани коментари