Миг забрава
Ноемврийски ден,валят листата.
Хладен вятър,неизбежна зима.
Не усещам нищо.Само топлината
от това,че си до мен и че те има.
Появи се ти внезапно,като пламък.
Освети деня ми и направи чудо.
И сърцето,вледенено като камък,
пак тупти в гърдите ми и бие лудо.
Хубав е животът,щом си с мен.
В твоите очи откривам светлината.
И изпълнен е със смисъл всеки ден,
в който те прегръщам там,в тъмата.
Вечност в погледа.Усмивка мила...
Сблъсък на стихии...Лед и лава.
Плюс и минус в уравнение.Магнитна сила.
И привличане горещо.Миг забрава...
На Диа
18.11.2008
8 Коментара
Препоръчани коментари