В отговор на статия за "Сексология" на Бостанджиев
От Stalik
· 2783 прегледа
В отговор на критическа статия за представянето на хомосексуалността в "Сексология" на Тодор Бостанджиев
На 4 декември 2006 г. в страницата bg-sexologia.info бе публикувана критическа статия относно начина на представяне на хомосексуалността в книгата на д-р Тодор Бостанджиев "Сексология". Макар критиката на статията в голяма степен да е точно прицелена, все пак съществуват известни недостатъци, които е редно да бъдат "ошлайфани".
Ще започна моето критическо изложение по въпроса, като най-напред представя д-р Бостанджиев, за когото "Българска сексология" се изказва, като за човек с "неграмотно отношение". Д-р Бостанджев е лекар психиатър, ст.н.с., който има вече 40-годишен опит в областта на сексуалността. От 1963 г. до 1984 г. той ръководи първия у нас сексологичен кабинет. Изнася множество лекции, автор на множество книги, статии и др. научни публикации. Книгата му "Сексология", издадена от издателство Ciela (второ, поправено и допълнено издание, С. 2004), е може би първата по рода си на българския книжен пазар.
Книгата се състои от два раздела - "Теоретична" и "Приложна сексология". Предизвикалият у потребителите на "Българска сексология" материал за хомосексуалността се съдържа именно във втория раздел. Неговата част І - Медицинска сексология - съдържа глава "Отклонения в половото поведение". За да изясня на четящите настоящото ми изложение за какви "отклонения" става въпрос, ще кажа, че става въпрос за т.нар. "перверзии". Думата перверзия идва от латински и означава обърнат, изопачен. По моралистични причини обаче тя често се замества в професионалната литература с девиация (предимно в източноевропейската) или парафилия (предимно западноевропейската и англоезичната). Длъжни сме да отбележим доста неутралното въведение на д-р Бостанджиев в раздела (стр. 265-6). Там той отбелязва, че т.нар. "отклонения" в половото поведение се определят като "относително трайни полови потребности и навици, при които се осъществява само рекреативната, но не и прокреативната полова функция". "Прокреативна" тук идва да рече "репродуктивна". А както е добре известно човешките същества правят секс не само с цел размножаване (прокреация), но и с цел екстатично удоволствие (рекреация). От гледище на рекреацията - отбелязва Бостанджиев - нормално е всяко полово общуване, което води до еупареуния ("добро", "успешно" полово сношение). "Тук съществува само нравствено ограничение: начинът на общуване да се приема съзнателно и доброволно и от двете страни и да не уврежда здравето и нравствените разбирания на партньорите. При спазване на тези условия, как и с кого се осъществява половото общуване остава лична работа на участниците в него".
Още с темата "Клинична картина" обаче Бостанджиев влиза в нарушение на тези си дефиниции. Класификацията на девиациите (стр. 269) той разделя на Обектни и Ситуационни девиации. В списъка с обектни девиации незнайно защо фигурира хомосексуалността. В отделената за нея статия (стр. 271) Бостанджиев я разглежда като "проблем", наличен и при животните. След краткия и не дотам съдържателен исторически преглед на явлението авторът ни въвежда в медицинската част с констатацията "Несъмнено хомосексуалността не е болест." Както отбелязва статията на "Българска сексология" абзаца продължава малко противоречиво и объркващо: "Не е правилно обаче (за да се освободи от нравствени квалификации) тя да се счита за естествена алтернатива на половия живот. Касае се за разстройство на сексуалното влечение (каквито са педофилията и другите обектни девиации), дължащо се на аномалия в изграждането на психичния пол." Статията на "българска сексология" отбелязва:
[Бостанджиев] ...обявява хомосексуалността за нарушение в психичния пол, което допълва неправилното разглеждане на сексуалността от автора, при условие, че вече е доказан анатомично съществуващият субстрат в човешкия мозък управляващ сексуалната ориентация, а именно т.нар. ядро на полов диморфизъм, което е разположено в мозъчна структура, наречена хипоталамус, който е част от междинния мозък на човека.
За какво иде реч? Ще започна отзад напред с коментара на "БГ сексология". Ядрото на полов диморфизъм, за което става дума в коментара, е относително спорно по същността си образувание. В края на 80-те години учените откриват група от четири невронни струпвания в предния дял на човешкия хипоталамус. Наречени са интерстециални ядра от предния хипоталамус (INAH) и са номерирани с индекс от 1 до 4. Изглежда INAH2 и INAH3 са полово диморфни (различни при мъжете и жените), и най-вече INAH3. През 1991 г. неврологът Симон Льо Ве провежда изследване върху тези образувания и установява, че полово диморфното INAH3 е с по-малки размери при мъже с хомосексуална ориентация, сравнени с мъже с хетеросексуална ориентация.1 Това изследване на Льо Ве е критикувано заради малочислените обекти на изследване и факта, че много от тях са починали от СПИН, докато изследваните хетеросексуални — не са. Въпреки това към настоящия момент няма доказателства за това, че HIV или действието на СПИН могат да изменят размера на INAH3. По-късни изследвания потвърдиха половата диморфност на INAH3, без да открият такава при другите три интерсцетиални ядра. Действително понастоящем това се посочва като физиологическа разлика в мозъчните структури на хетеро и хомосексуални мъже, което се използва като аргумент в полза на теорията, че хомосексуалното поведение може да е продукт на физиологично детерминирани фактори, не заучено поведение.
Продължавайки назад, виждаме че се критикува отбелязаната от Бостанджиев аномалия в психичния пол. Понятието "психичен пол" не бива да се бърка с "полова идентичност" (аномалия при която наблюдаваме при транссексуалните състояния например). Това понятие (психичен пол) е обвързано с идеята на австрийския зоолог Конрад Лоренц и представлява поведението при животните и човека, осъществено по определена "програма". Бостанджиев отбелязва (стр. 156), че то е наследствено детерминирано, но в своята цялост се модифицира, нюансира и приспособява към дадени условия на живот. Тоест то може да бъде придобито, научено, индивидуално моделирано поведение. Безусловните вродени поведенчески реакции, казва Бостанджиев, се свързват с адекватни дразнители от външната среда. Възможно е обаче да се случи случайни фактори да бъдат фиксирани в безусловнорефлексната реакция. Това е т.нар. погрешно впечатване. Психичния пол се изгражда от три компонента:
* Полова идентификация (самоосъзнаване) - осъзнаване от детето на неговата принадлежност към единият от двата пола.
* Полова роля - усвояване на съответното стандартно поведение, на половоролевите стереотипи, присъщи на пола, към който принадлежи детето (напр. носенето на панталонки от момченцата и на роклички от момиченцата)
* Психосексуална ориентация - склонности и предпочитания към качествата на определен тип полов партньор и на начини за собствената полова изява2
В изложението си за хомосексуалността Бостанджиев следва зададената от Курт Фройнд система на категоризация на хомосексуалността - "фемининна андрофилна" и "маскулинна ефебофилна" мъжка хомосексуалност. Присъствието на Фройнд в библиографията на изданието е любопитно. Най-вече поради факта, че Фройнд е едно от онези имена, които усърдно се цитират в опити да се осъществи аналогична връзка между хомосексуалността и педофилията. Фройнд е създателя на "гениалния" метод на пенисовия плетизмограф - устройство, което претендира да "засича" хомосексуални и педофили, но с ефективност не по-голяма от психологичния тест Сонди. Методът се състои в прожектиране на еротични снимки на мъже, обемът на чиито пениси се следи от плетизмографа. Идеята е, че при наблюдаване на фотографиите би следвало да се получи поне минимална възбуда - нахлуване на кръв в пениса. Плетизмографа незабавно отчита това, "разобличавайки" хомосексуалният/педофилът. Това крайно спорно устройство бе страшния инструмент за лов на вещици от страна на кралската канадска конна полиция през 50-те и 60-те, чрез който тя идентифицираше и уволняваше гейове от публични административни постове. В продължение на години този психиатър, избягал от родна Чехословакия в Канада с настъпването на Пражката пролет, изследва мъжката хомосексуалност и педофилията (наблюдавайки предимно мъже, доколкото тя е по-често срещана при тях). Фройнд забелязва повишените нива на ефебофилия у част от хомосексуалните, които категоризира като маскулинни (мъжествени) ефебофилни. Ефебофилия се нарича влечението към полово зрели, но непълнолетни момчета (юноши). Тя е аналогична на партенофилията ("Лолита синдром") и е различна от педофилията, която е влечение най-вече към полово незрели и малолетни деца.2, 3 Трябва да се признае, че Фройнд изрично отбелязва, че сред хомосексуалните не съществува тенденция да са по-"предразположени" към педофилия, отколкото хетеросексуалните. Той още отбелязва, че педофилите се отличават от мъжете предпочитащи връзки с възрастни партньори (без значение мъже или жени). Основното е, че обектите на влечение на педофилите не са добре полово диференцирани - липсват ясно развити вторични полови белези. Много педофили, отбелязва Фройнд, са привлечени и от двата пола. Сред възрастните, според неговите наблюдения, бисексуалното поведение е много по-рядко.4, 5 Въпреки това резултати от изследвания на Фройнд и днес широко се интерпретират тенденциозно от консервативни религиозни организации в САЩ, твърдящи, че хомосексуалността е противообществена "практика", защото е тясно свързана с педофилията. "Специалисти" като Джудит Райзман например не се колебаят да злоупотребяват с тази чувствителна тематика. (вж. Непознатият Кинси)
На базата на Фройндовото разделение Бостанджиев построява свое:
* Девиантна хомосексуалност по механизма на погрешното впечатване
* Девиантна хомосексуалност по механизма на девиантно изградения полов динамичен стереотип
Ако си спомняте трите компонентна на психичния пол горе, сега ще разберете и същностните разлики между тези два типа. При първия става дума за "инвертирана" полова роля, а при втория за инвертирана психосексуална ориентация.
Правя цялото това пространно изложение в контекста на цитираната критика от "БГ сексология" по повод "аномалия в психичния пол". Макар без съмнение да съществуват конституционални и хормонални детерминанти зад сексуалната ориентация и активно да се търсят генетични такива, тя може да е продукт и на социално влияние. Да не забравяме още множеството различни форми на (хомо)сексуално поведение, в т.ч. "ситуационните". Аномалии в половата идентификация при хомосексуалните няма. Но доколкото съществуват "изменения" по отношение на другите два компонента на психичния пол Бостанджиев не е толкова далеч от истината в това си твърдение. Без съмнение съществуват "фемининни [андрофилни]" хомосексуални, наричани често "феминизирани". Без съмнение са налице и маскулинни, нерядко бисексуални лица, проявяващи склонност към ефебофилни връзки. Тук обаче границата между психиатрия, психология, сексология и антропология се размива и медицината се влива в социалните науки и обратното.
Длъжни сме да разкритикуваме обаче д-р Бостанджиев, с което, боя се, ще преповторя някои неща, отбелязани вече в статията на БГ сексология.
С представянето на клиничната картина на отклоненията в половото поведение (списъка с девиации) Бостанджиев включва и хомосексуалността. Тя обаче отдавна не се счита за такава. Във въведението си той отбелязва:
МКБ (Международна класификация на болестите) е системата за класифициране и диагностициране на заболяванията на Световната здравна организация. Хомосексуалността не фигурира в МКБ вече повече от 15 години, а така също и в Диагностичния и статистически наръчник на Американската психиатрична асоциация (ДСН-ІV-R), от където тя бе "изхвърлена" още през 70-те. Интересна е експресивната забележка на Бостанджиев за мотивите, стоящи зад това "изключване". За щастие той дълбоко греши - още през 1973 г. пред Американската психиатрична асоциация бяха изнесени данни за изследвания и наблюдения, които констатираха, че хомосексуалността не е психично заболяване. Днес тя не фигурира в списъка с девиации от изданията дори на иначе консервативната в голяма степен френска психиатрия (консервативна, доколкото из нея все още витае лъхащия на нафталин дух на Фройдизма).
Още по-потънало във формалдехидни пари е и изложението "Лечение на отклоненията в половото поведение" (стр. 319). Интересно лечение препоръчва д-р Бостанджиев - той не маркира същността на това лечение, само пише, че "девиантната практика трябва категорично да бъде преодоляна" и ако е необходимо (тоест, ако това преодоляване не се осъществи) да се "дават транквилизиращи средства"...
В изложението си Бостанджиев се опира на стари и не дотам обективни представи за хомосексуалността. Концепциите му страдат от овехтели псевдонаучни стереотипи, затлачени от заблудите на изследвания, проведени по статистически и научно неиздържани методи. Субективизма, който ни залива от някои откровено лични възклицания (макар и в скоби!) за съжаление сериозно дискредитира иначе относително издържания научен труд. Но това са нормални слабости за текстове, върху които не е работил авторски колектив, както принципно е добре за подобен род издания.
Прекратявам дотук с надеждата изложението ми да е било максимално ясно. Целта му бе да проясни някои моменти от теоретичен калибър и да помогне за по-цялостното разбиране същността на предразсъдъците, които не са чужди дори на научната литература.
Бележки
1. Simon Le Vay. A difference in hypothalamic structure between homosexual and heterosexual men. Science, 30 август 1991; 253(5023):1034-7.
2. Тодор Бостанджиев. Сексология. София, 2004
3. Raymond J. Corsini, Alan J. Auerbach (editors). Concise Encyclopedia of Psychology. Wiley; 2 edition, 1998
4. Kurt Freund, Robin Watson, Robert Dickey, and Douglas Rienzo. Erotic Gender Differentiation in Pedophilia. Archives of Sexual Behavior, 20, no. 6 (1991): 555‑566
5. Kurt Freund and Michael Kuban. Erotic Gender Differentiation in Pedophilia: A Follow‑Up. Archives of Sexual Behavior 22, no. 6 (1993): 619‑628.
Този текст е авторски. Нито статията като цяло, нито части от нея могат да бъдат възпроизвеждани под каквато и да било форма без съгласието на автора.
Препоръчани коментари