• публикации
    25
  • коментари
    26
  • прегледи
    27713

В отговор на статия за "Сексология" на Бостанджиев

Stalik

1383 прегледа

В отговор на критическа статия за представянето на хомосексуалността в "Сексология" на Тодор Бостанджиев

На 4 декември 2006 г. в страницата bg-sexologia.info бе публикувана критическа статия относно начина на представяне на хомосексуалността в книгата на д-р Тодор Бостанджиев "Сексология". Макар критиката на статията в голяма степен да е точно прицелена, все пак съществуват известни недостатъци, които е редно да бъдат "ошлайфани".

Ще започна моето критическо изложение по въпроса, като най-напред представя д-р Бостанджиев, за когото "Българска сексология" се изказва, като за човек с "неграмотно отношение". Д-р Бостанджев е лекар психиатър, ст.н.с., който има вече 40-годишен опит в областта на сексуалността. От 1963 г. до 1984 г. той ръководи първия у нас сексологичен кабинет. Изнася множество лекции, автор на множество книги, статии и др. научни публикации. Книгата му "Сексология", издадена от издателство Ciela (второ, поправено и допълнено издание, С. 2004), е може би първата по рода си на българския книжен пазар.

Книгата се състои от два раздела - "Теоретична" и "Приложна сексология". Предизвикалият у потребителите на "Българска сексология" материал за хомосексуалността се съдържа именно във втория раздел. Неговата част І - Медицинска сексология - съдържа глава "Отклонения в половото поведение". За да изясня на четящите настоящото ми изложение за какви "отклонения" става въпрос, ще кажа, че става въпрос за т.нар. "перверзии". Думата перверзия идва от латински и означава обърнат, изопачен. По моралистични причини обаче тя често се замества в професионалната литература с девиация (предимно в източноевропейската) или парафилия (предимно западноевропейската и англоезичната). Длъжни сме да отбележим доста неутралното въведение на д-р Бостанджиев в раздела (стр. 265-6). Там той отбелязва, че т.нар. "отклонения" в половото поведение се определят като "относително трайни полови потребности и навици, при които се осъществява само рекреативната, но не и прокреативната полова функция". "Прокреативна" тук идва да рече "репродуктивна". А както е добре известно човешките същества правят секс не само с цел размножаване (прокреация), но и с цел екстатично удоволствие (рекреация). От гледище на рекреацията - отбелязва Бостанджиев - нормално е всяко полово общуване, което води до еупареуния ("добро", "успешно" полово сношение). "Тук съществува само нравствено ограничение: начинът на общуване да се приема съзнателно и доброволно и от двете страни и да не уврежда здравето и нравствените разбирания на партньорите. При спазване на тези условия, как и с кого се осъществява половото общуване остава лична работа на участниците в него".

Още с темата "Клинична картина" обаче Бостанджиев влиза в нарушение на тези си дефиниции. Класификацията на девиациите (стр. 269) той разделя на Обектни и Ситуационни девиации. В списъка с обектни девиации незнайно защо фигурира хомосексуалността. В отделената за нея статия (стр. 271) Бостанджиев я разглежда като "проблем", наличен и при животните. След краткия и не дотам съдържателен исторически преглед на явлението авторът ни въвежда в медицинската част с констатацията "Несъмнено хомосексуалността не е болест." Както отбелязва статията на "Българска сексология" абзаца продължава малко противоречиво и объркващо: "Не е правилно обаче (за да се освободи от нравствени квалификации) тя да се счита за естествена алтернатива на половия живот. Касае се за разстройство на сексуалното влечение (каквито са педофилията и другите обектни девиации), дължащо се на аномалия в изграждането на психичния пол." Статията на "българска сексология" отбелязва:

[Бостанджиев] ...обявява хомосексуалността за нарушение в психичния пол, което допълва неправилното разглеждане на сексуалността от автора, при условие, че вече е доказан анатомично съществуващият субстрат в човешкия мозък управляващ сексуалната ориентация, а именно т.нар. ядро на полов диморфизъм, което е разположено в мозъчна структура, наречена хипоталамус, който е част от междинния мозък на човека.

За какво иде реч? Ще започна отзад напред с коментара на "БГ сексология". Ядрото на полов диморфизъм, за което става дума в коментара, е относително спорно по същността си образувание. В края на 80-те години учените откриват група от четири невронни струпвания в предния дял на човешкия хипоталамус. Наречени са интерстециални ядра от предния хипоталамус (INAH) и са номерирани с индекс от 1 до 4. Изглежда INAH2 и INAH3 са полово диморфни (различни при мъжете и жените), и най-вече INAH3. През 1991 г. неврологът Симон Льо Ве провежда изследване върху тези образувания и установява, че полово диморфното INAH3 е с по-малки размери при мъже с хомосексуална ориентация, сравнени с мъже с хетеросексуална ориентация.1 Това изследване на Льо Ве е критикувано заради малочислените обекти на изследване и факта, че много от тях са починали от СПИН, докато изследваните хетеросексуални — не са. Въпреки това към настоящия момент няма доказателства за това, че HIV или действието на СПИН могат да изменят размера на INAH3. По-късни изследвания потвърдиха половата диморфност на INAH3, без да открият такава при другите три интерсцетиални ядра. Действително понастоящем това се посочва като физиологическа разлика в мозъчните структури на хетеро и хомосексуални мъже, което се използва като аргумент в полза на теорията, че хомосексуалното поведение може да е продукт на физиологично детерминирани фактори, не заучено поведение.

Продължавайки назад, виждаме че се критикува отбелязаната от Бостанджиев аномалия в психичния пол. Понятието "психичен пол" не бива да се бърка с "полова идентичност" (аномалия при която наблюдаваме при транссексуалните състояния например). Това понятие (психичен пол) е обвързано с идеята на австрийския зоолог Конрад Лоренц и представлява поведението при животните и човека, осъществено по определена "програма". Бостанджиев отбелязва (стр. 156), че то е наследствено детерминирано, но в своята цялост се модифицира, нюансира и приспособява към дадени условия на живот. Тоест то може да бъде придобито, научено, индивидуално моделирано поведение. Безусловните вродени поведенчески реакции, казва Бостанджиев, се свързват с адекватни дразнители от външната среда. Възможно е обаче да се случи случайни фактори да бъдат фиксирани в безусловнорефлексната реакция. Това е т.нар. погрешно впечатване. Психичния пол се изгражда от три компонента:

* Полова идентификация (самоосъзнаване) - осъзнаване от детето на неговата принадлежност към единият от двата пола.

* Полова роля - усвояване на съответното стандартно поведение, на половоролевите стереотипи, присъщи на пола, към който принадлежи детето (напр. носенето на панталонки от момченцата и на роклички от момиченцата)

* Психосексуална ориентация - склонности и предпочитания към качествата на определен тип полов партньор и на начини за собствената полова изява2

В изложението си за хомосексуалността Бостанджиев следва зададената от Курт Фройнд система на категоризация на хомосексуалността - "фемининна андрофилна" и "маскулинна ефебофилна" мъжка хомосексуалност. Присъствието на Фройнд в библиографията на изданието е любопитно. Най-вече поради факта, че Фройнд е едно от онези имена, които усърдно се цитират в опити да се осъществи аналогична връзка между хомосексуалността и педофилията. Фройнд е създателя на "гениалния" метод на пенисовия плетизмограф - устройство, което претендира да "засича" хомосексуални и педофили, но с ефективност не по-голяма от психологичния тест Сонди. Методът се състои в прожектиране на еротични снимки на мъже, обемът на чиито пениси се следи от плетизмографа. Идеята е, че при наблюдаване на фотографиите би следвало да се получи поне минимална възбуда - нахлуване на кръв в пениса. Плетизмографа незабавно отчита това, "разобличавайки" хомосексуалният/педофилът. Това крайно спорно устройство бе страшния инструмент за лов на вещици от страна на кралската канадска конна полиция през 50-те и 60-те, чрез който тя идентифицираше и уволняваше гейове от публични административни постове. В продължение на години този психиатър, избягал от родна Чехословакия в Канада с настъпването на Пражката пролет, изследва мъжката хомосексуалност и педофилията (наблюдавайки предимно мъже, доколкото тя е по-често срещана при тях). Фройнд забелязва повишените нива на ефебофилия у част от хомосексуалните, които категоризира като маскулинни (мъжествени) ефебофилни. Ефебофилия се нарича влечението към полово зрели, но непълнолетни момчета (юноши). Тя е аналогична на партенофилията ("Лолита синдром") и е различна от педофилията, която е влечение най-вече към полово незрели и малолетни деца.2, 3 Трябва да се признае, че Фройнд изрично отбелязва, че сред хомосексуалните не съществува тенденция да са по-"предразположени" към педофилия, отколкото хетеросексуалните. Той още отбелязва, че педофилите се отличават от мъжете предпочитащи връзки с възрастни партньори (без значение мъже или жени). Основното е, че обектите на влечение на педофилите не са добре полово диференцирани - липсват ясно развити вторични полови белези. Много педофили, отбелязва Фройнд, са привлечени и от двата пола. Сред възрастните, според неговите наблюдения, бисексуалното поведение е много по-рядко.4, 5 Въпреки това резултати от изследвания на Фройнд и днес широко се интерпретират тенденциозно от консервативни религиозни организации в САЩ, твърдящи, че хомосексуалността е противообществена "практика", защото е тясно свързана с педофилията. "Специалисти" като Джудит Райзман например не се колебаят да злоупотребяват с тази чувствителна тематика. (вж. Непознатият Кинси)

На базата на Фройндовото разделение Бостанджиев построява свое:

* Девиантна хомосексуалност по механизма на погрешното впечатване

* Девиантна хомосексуалност по механизма на девиантно изградения полов динамичен стереотип

Ако си спомняте трите компонентна на психичния пол горе, сега ще разберете и същностните разлики между тези два типа. При първия става дума за "инвертирана" полова роля, а при втория за инвертирана психосексуална ориентация.

Правя цялото това пространно изложение в контекста на цитираната критика от "БГ сексология" по повод "аномалия в психичния пол". Макар без съмнение да съществуват конституционални и хормонални детерминанти зад сексуалната ориентация и активно да се търсят генетични такива, тя може да е продукт и на социално влияние. Да не забравяме още множеството различни форми на (хомо)сексуално поведение, в т.ч. "ситуационните". Аномалии в половата идентификация при хомосексуалните няма. Но доколкото съществуват "изменения" по отношение на другите два компонента на психичния пол Бостанджиев не е толкова далеч от истината в това си твърдение. Без съмнение съществуват "фемининни [андрофилни]" хомосексуални, наричани често "феминизирани". Без съмнение са налице и маскулинни, нерядко бисексуални лица, проявяващи склонност към ефебофилни връзки. Тук обаче границата между психиатрия, психология, сексология и антропология се размива и медицината се влива в социалните науки и обратното.

Длъжни сме да разкритикуваме обаче д-р Бостанджиев, с което, боя се, ще преповторя някои неща, отбелязани вече в статията на БГ сексология.

С представянето на клиничната картина на отклоненията в половото поведение (списъка с девиации) Бостанджиев включва и хомосексуалността. Тя обаче отдавна не се счита за такава. Във въведението си той отбелязва:

"В МКБ-10 девиантните състояния са включени в групата на Разстройствата на сексуалното влечение - F65. Там обаче е допуснато несъмнено противоречие, като, за да се извади хомосексуалността от тази рубрика (
не по научни, а по социални мотиви!
), се приема, че "сама по себе си сексуалната насоченост не трябва да се разглежда като разстройство". Така хомосексуалността отпада от Разстройствата на сексуалното влечение, но там се запазва педофилията, содомията и други обектни девиации, които са несъмнено разстройства на сексуалната насоченост. Понякога у едно и също лице съществува повече от едно разстройство, напр. комбинация на хомосексуалност с педофилия или ефебофилия..."

МКБ (Международна класификация на болестите) е системата за класифициране и диагностициране на заболяванията на Световната здравна организация. Хомосексуалността не фигурира в МКБ вече повече от 15 години, а така също и в Диагностичния и статистически наръчник на Американската психиатрична асоциация (ДСН-ІV-R), от където тя бе "изхвърлена" още през 70-те. Интересна е експресивната забележка на Бостанджиев за мотивите, стоящи зад това "изключване". За щастие той дълбоко греши - още през 1973 г. пред Американската психиатрична асоциация бяха изнесени данни за изследвания и наблюдения, които констатираха, че хомосексуалността не е психично заболяване. Днес тя не фигурира в списъка с девиации от изданията дори на иначе консервативната в голяма степен френска психиатрия (консервативна, доколкото из нея все още витае лъхащия на нафталин дух на Фройдизма).

Още по-потънало във формалдехидни пари е и изложението "Лечение на отклоненията в половото поведение" (стр. 319). Интересно лечение препоръчва д-р Бостанджиев - той не маркира същността на това лечение, само пише, че "девиантната практика трябва категорично да бъде преодоляна" и ако е необходимо (тоест, ако това преодоляване не се осъществи) да се "дават транквилизиращи средства"...

В изложението си Бостанджиев се опира на стари и не дотам обективни представи за хомосексуалността. Концепциите му страдат от овехтели псевдонаучни стереотипи, затлачени от заблудите на изследвания, проведени по статистически и научно неиздържани методи. Субективизма, който ни залива от някои откровено лични възклицания (макар и в скоби!) за съжаление сериозно дискредитира иначе относително издържания научен труд. Но това са нормални слабости за текстове, върху които не е работил авторски колектив, както принципно е добре за подобен род издания.

Прекратявам дотук с надеждата изложението ми да е било максимално ясно. Целта му бе да проясни някои моменти от теоретичен калибър и да помогне за по-цялостното разбиране същността на предразсъдъците, които не са чужди дори на научната литература.

Бележки

1. Simon Le Vay. A difference in hypothalamic structure between homosexual and heterosexual men. Science, 30 август 1991; 253(5023):1034-7.

2. Тодор Бостанджиев. Сексология. София, 2004

3. Raymond J. Corsini, Alan J. Auerbach (editors). Concise Encyclopedia of Psychology. Wiley; 2 edition, 1998

4. Kurt Freund, Robin Watson, Robert Dickey, and Douglas Rienzo. Erotic Gender Differentiation in Pedophilia. Archives of Sexual Behavior, 20, no. 6 (1991): 555‑566

5. Kurt Freund and Michael Kuban. Erotic Gender Differentiation in Pedophilia: A Follow‑Up. Archives of Sexual Behavior 22, no. 6 (1993): 619‑628.

Този текст е авторски. Нито статията като цяло, нито части от нея могат да бъдат възпроизвеждани под каквато и да било форма без съгласието на автора.




2 Коментара



Мда....

Робуване на стари предразсъдъци или просто преписване от стари книги?

Има за какво да се поработи над този "труд",тъй като и друг път съм цитирал думите на Любомира Любомирова Дякова от курсовата и работа под ръководството на доц.д-р Николай Данчев спец. “Психология' при ВТУ,където са разработени наистина безпристрастно тези проблеми.

............Отношението спрямо хомосексуалността силно варира според историческата епоха,етноса и културата ,религиозните и морални ценности.В древността хомосексуалните взаимоотношения са били приемани безпроблемно. Думите “хомосексуалност” и “хетеросексуалност” са се появили едва в края на 19 век. Нито древните гърци, нито древните римляни някога са различавали хомо- от хетеросексуалност.Те разграничавали единствено активност и пасивност.Противопоставяли фалоса на всички отвори.При това нравите били твърде стриктни: проникването се смятало за добродетелно,пасивното приемане- за позорно.Фелациото например е модерна дума, непонятна за древните римляни.Те използвали противоположна по знак дума “irrumare"- "проникване в устата”......

Не разбирам защо е нужно Тодор Бостанджиев да недоволства против тези положения.......

Сподели този коментар


Линк към коментара

Ще отбележа, че съвсем точно е Тодор Бостанджиев е определен като неграмотен автор. Милиони дипломи и специализации може да притежава всеки един от нас, но липсата на познание по даден проблем, негово изопачаване и представяне в реален вариант, го превръща в неграмотен. Най-лошата ситуация е тази, в която "грамотни" учени, създават неграмотни учения.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход