Ние, българите – ние, европейците

angeligdb

264 прегледа

Ако попитат който и да е от нас: “Ти европеец ли си? Чувстваш ли се европеец?”, мнозинството ще отговори: “Да, така е, европеец се чувствам!”. И анкета направих по този повод и се оказа, че 80% от хората у нас точно така отговарят. Въпреки това обаче много често в разговорите у нас могат да се чуят ето такива противопоставяния: “Ние, българите – те, европейците…”. Ние сме били такива и такива, но европейците били онакива – и тук вече всеки според… разбиранията си или хвали, или пък хули “тях”, европейците; или превъзнася “нас”, или пък гледа към “българщината” доста скептично и дори със засилени дози нихилизъм.

Че европейците са ни изпреварили в това уж спор няма, но и за това в последно време все спорим: те били богати, но ние пък сме били… жизнени, умни, силни и дори мъжествени; те обаче били изнежени и какво ли не друго може да се чуе по адрес на горките европейци. Трябвало да пазим и да издигаме на “по-висока степен” нашето родно българско самочувствие. Не трябвало да се поддаваме на гадния космополитизъм, а трябва да се гордеем с българщината си – ни учат домораслите политически чалга-изпълнители от Атака и СКАТ, в които “българското” е в такъв отвратителен (даже… външен) вид, че човек да го е срам да се нарече българин като ги гледа и слуша.

Да казваш “те, европейците”, означава да мислиш себе си, пък и страната си извън европейското и Европа, значи да ги запращаш някъде далеч в… Азия или дори в Африка. Но тези, които с пяна на устата защищават “застрашената ни идентичност” някак си подсъзнателно явно искат да сме навсякъде другаде, само не в Европа – където винаги сме си били (поне в географския смисъл).

Други пък стигат до още по-голям абсурд (“ъпсурт”): ний сме “истинската Европа”; тук, у нас са корените на Европа; Европа трябва да се учи от нас на… европейщина; ний сме “люлката” и “бебето” едновременно на европейската цивилизация. Когато “ний” сме били Европа, “те” са… говорили с конете си… нали се сещате… – и умилителна носталгия обзема говорещия като си спомни… “светлият образ на героя от Лайпциг”. Те един вид после незаконно си били присвоили името “Европа”, а пък нас ни нарекли “Ориент”, “оттатъка на Виена”, дето свършвала Европата, понеже там се пиела боза и се яла шкембе чорба… мммм… с чесънец. Ний сме Европата, значи те ако искат да се нарекат европейци, трябва като нищо да проядат шкембе-чорба, щото какви европейци са те след като се гнусят от любимите манджи на нас, “истинските европейци”?!

И какво излезе – това “ние” и това “те” постоянно са ни в устата, и въпреки това се чувстваме стопроцентови европейци. Чувстваме се, демек, като самите себе си, понеже ний сме европейците, истинските, автентичните: с шкембе-чорбата си, с бозата си, с немисленето си, с простотията си, с чалгата си, с Азиса, Божидар-Димитрова и Сидерова, с тъпата си грандомания на селския дерибей. А “те” ще ми се правят на “засукани”, “изтънчени”, на “културни” ще ми се правят: щото ни смукаха силите, щото паразитираха на нашия гръб, щото забогатяха на наша сметка…

Като слуша човек такива приказки не знае да се смее ли, да плаче ли. Някога Демокрит се смеел на простотията, а пък Хераклит от Ефес – плачел, аз пък… се гнуся, на моменти ме е много срам. В други моменти си викам – нека да избиват комплекси, нека да “отреагирват” тъпи емоции, та да очистят душите си. Защото друг начин няма.

Това “ние” и “те” трябва да го забравим, за да не се самоунизяваме като нация. С Европа сме едно цяло от векове – само в ония 45 години бяхме Азия. В съвременна Европа вековни врагове, дето са водили страшни битки, днес са приятели – и само се надсмиват над предишните си заблуди: спомнете си поне сериала “Ало, ало”. Днешният европеец не е като вчерашния, ХХ век залезе наскоро, но светът вече не е същият. В днешна Европа никой никому не иска да “отнема” идентичността, напротив, Европа се основава на многообразието, в нея правото на различност е свещено. Идентичност не може да се “отнеме”, нито пък да се “загуби”. Нашата идентичност – това сме самите ние, но в най-вътрешните си дълбини (простотията не спада към нея, тя е “израстък”, подобен на тумора, но все пак доброкачествен). Но в някои души този тумор май здраво е притиснал всичко останало. Ала не бива да се оставяме те да ни дирижират живота. Някогашните “интернационалисти”-безродници днес са най-яростни “националисти” – и русофили-славянофили.

Нашата духовност е извечно европейска и християнска. Европа разнесе великата идея на Христос по цял свят и създаде една велика цивилизация на свободата. Доколкото сме християни, дотолкова сме европейци, дотолкова сме и себе си. И в същата степен – доколкото не се съзнаваме като “тях” – само показваме израждането си като нация, която не съзнава своите корени. Европа се основава на няколко фундаментални ценности: свобода, право на различност, уважение към отделния човек (не към “абстрактния човек”, а към конкретния жив човек и индивид), право на лично щастие според собствените разбирания. Бидейки християнски, народът ни е възпитан в тези ценности – дори и да не го съзнаваме така ясно. Тия, които крещят: “Ние сме… хубавите, те са… лошите!”, които разпространяват подобни злобни емоции спрямо Европа, именно те все едно живеят не другаде, а в… по-северната част на Азия – и нас искат да ни пратят там. Тая няма да стане, разбира се.

Радващото е това, че все повече хора у нас гордо заявяват: “Ние, българите, сиреч ние – европейците”. Ще дойде време, в което съвсем весело ще си спомняме днешните глупави страсти на деня: “кой бил повече европеец, ние или те?!”. Европа прояви доста голямо великодушие към нашите недостатъци, като твърдо заяви: “Вие, българите, сте европейци, вярно, вървяхте известно време по други пътища, но това е временна история, съвременността обаче ви зове: бъдете каквито сте – защото именно сте европейци, винаги и завинаги!”.

Аз така тълкувам влизането ни в Европейския съюз. Европа не каза: “Елате при нас!”, нито пък ние дълго ги молихме: “Вземете ни!”, както години наред ни представяха ставащото плиткоумните медии. Ние просто отново се срещнахме и така намерихме… себе си: българите преоткриха себе си, а Европа разпозна себе си в нас…

Срещнахме се, за да останем неразделни завинаги.




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход