Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.
Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.
Добави Kaldata.com в предпочитани източници в Google

ДНЕВНИК НА ФИЛОСОФА Ангел Грънчаров

Блог от angeligdb в Други

  • Публикации

    25

  • Коментар

    1

  • Прегледи

    10816

За този блог

Моят блог: http://angeligdb.wordpress.com/

Публикации в този блог

Ние, българите – ние, европейците

Ако попитат който и да е от нас: “Ти европеец ли си? Чувстваш ли се европеец?”, мнозинството ще отговори: “Да, така е, европеец се чувствам!”. И анкета направих по този повод и се оказа, че 80% от хората у нас точно така отговарят. Въпреки това обаче много често в разговорите у нас могат да се чуят ето такива противопоставяния: “Ние, българите – те, европейците…”. Ние сме били такива и такива, но европейците били онакива – и тук вече всеки според… разбиранията си или хвали, или пък хули “тях”, е

Кой повече обича… България?

Преди около два месеца бях за една седмица на екскурзия в Турция. Обиколихме егейското крайбрежие на нашата съседка, бяхме в Троя, в Ефес, в Бодрум (древния Халикарнасус), в курортите Кушадасъ и Мармарис. Естествено, бях пленен от красотата на природа, от морето, великолепните заливи, островчетата, но особено от атмосферата и излъчването на тези места. Тук история и съвременност се преплитат, тук се срещат много цивилизации, като че ли човек усеща диханието на древността, и – все едно чувайки ст

Свобода на словото или… “словоблудство”

Днес проведох ето този разговор с един мой опонент от “Атака”, с който много сме спорили не само в интернет, но и на масата в кварталната кръчма, където сме си пили бирата. С този човек живея в един квартал. Той иначе е човек с литературни претенции, бивш журналист е, сега е учител по литература. Винаги съм имал високо мнение за него, но ето че около тия избори той като че ли обезумя, изведнъж ми изтърси, че Сидеров бил негов… “бог”, че щял да гласува за него и пр. Аз отначало не вярвах на ушите

Състояние и бъдеще на десницата

Неоспорим факт е, че десните партии у нас са в… “тежка идейна и организационна криза”, както учено се изразяват политолозите. В основата на това състояние на дясното не са “личностните конфликти”, както обикновено го обясняват повърхностно мислещите анализатори от типа на Бареков и други такива: “те помежду си не могат да се разберат, та какво остава народът да им повярва”. Други пък твърдят, че “дясната кауза” се била “изчерпала”, понеже вече е реализирана: всичко онова, за което десницата се б

“Националният идеал” и… мъката в душите

Съвсем не съм краен песимист, и не поради песимизма си пиша тези редове. Страданието в българската душа, в душата на българите днес е колосално. Нима не го чувствате? А ако го чувствате – давате ли си сметка за него? Това, че сме търпелив народ, не намалява болката. Напротив, прави я още по-натрапчива. Страдат всички, но не си го признават: търпеливи сме като говеда! Отгоре до долу социалните пластове са съставени все от страдащи хора, от хора, обзети от неясна, но глождеща мъка… Ето, дори и с

Есе за човека и свободата

Ако очистя съзнанието си от тежкия баласт, който се таи в него, ще застана пред един свят, който носи в себе си удивителна непонятност: нищо не е сигурно; да не забравям, че вече съм се отказал от “привичното”, “известното”, мнимо “сигурното” и пр. Едва тогава в потискащата “замъгленост” на съществуващото – нищо че навън е сияещ, облян от светлина ден, или пък е нощ, подсилваща тайнството – улавям онова, което “остава”, от което “не мога да се отърва”: аз съм е едното, а нищото на “не-Аза” е дру

Най-големият ни проблем е нашето собствено съзнани

Най-големият ни проблем е нашето собствено съзнание Дадох това интервю на журналиста от Радио България Красимир Мартинов през миналата седмица; то ще бъде излъчено по Радио България, предаващо главно за българите по света. На какво се дължи объркаността на българина, отчаянието и усещането за безперспективност в годините на прехода? Този наш преход продължи твърде дълго време. Първоначалните ни очаквания бяха, че преходът ще бъде кратък, а той се задълбочи, усложни, твърде мъчително

Сезонът на горещите целувки

Водещият на БТВ Николай Бареков (за краткост оттук-нататък ще го наричам Н.Б.) освен в утринни предавания се подвизава и в някои печатни и интернет медии. Той, впрочем, е доста интересен обект за (психо)анализ. Имам предвид едно съвсем леко изследване на неговата иначе съвсем неразвита мисъл по метода на спонтанните асоциации. Този метод може да ни даде ясна картина за скритите мотиви на прекомерната журналистическа активност на Н.Б. в последно време. Неговото “хоби” бил… политическият анализ (п

Свобода на словото или… “словоблудство”

Днес проведох ето този разговор с един мой опонент от “Атака”, с който много сме спорили не само в интернет, но и на масата в кварталната кръчма, където сме си пили бирата. С този човек живея в един квартал. Той иначе е човек с литературни претенции, бивш журналист е, сега е учител по литература. Винаги съм имал високо мнение за него, но ето че около тия избори той като че ли обезумя, изведнъж ми изтърси, че Сидеров бил негов… “бог”, че щял да гласува за него и пр. Аз отначало не вярвах на ушите

“Националният идеал” и… мъката в душите

Съвсем не съм краен песимист, и не поради песимизма си пиша тези редове. Страданието в българската душа, в душата на българите днес е колосално. Нима не го чувствате? А ако го чувствате – давате ли си сметка за него? Това, че сме търпелив народ, не намалява болката. Напротив, прави я още по-натрапчива. Страдат всички, но не си го признават: търпеливи сме като говеда! Отгоре до долу социалните пластове са съставени все от страдащи хора, от хора, обзети от неясна, но глождеща мъка… Ето,

Да се посмеем…

Защото изглежда наистина е много тъжно и прекалено сериозно в този блог, ето нещо за смяна на настроението: Из ученическо съчинение: “Нашите прадеди са живели в колиби. Те не са имали дрехи, ризи, нищо освен една дупка, за да излиза пушекът. За да си създадат семейство, те са разполагали само с един съвсем примитивен инструмент… Прабългарите нападали тутакси, а бягали изневиделица…” Интервюират ромка за акция на НСБОП за залавяне опасни рецидивисти в Пазарджишко (излъчено по КАНАЛ 1): “Суп

Политическото парвеню

В страните без устояла демократична традиция (или пък без непосредствен демократичен опит) политическия живот е крайно интересен за наблюдение и изучаване не само от обикновения “наблюдател” – каквито сме всички ние – но и от специалиста, социолога, психолога, историка, философа. Разбира се, иска се известно задълбочаване в “същината” на ставащото, а не простото задоволяване със съвсем повърхностните и бегли констатации, от които “гъмжи” нашия печат, електронните медии и дори “масовата култура”

Лечение на душите чрез… философия

Един човек ме запита наскоро: “Драги, защо си губиш времето по форумите и в блога си? Защо пишеш тия статии, които едва ли някой чете? Вижда се, мислещ човек си, но недей да живееш с илюзията, че можеш да намериш подобни на теб самия в интернета. В интернета, както, навярно сам си се убедил, е пълна простотия, в него простотията е до шия! Пък и недей да нарушаваш библейското правило: не хвърляй бисери на… свинете! Защото… И т.н.”. Ето такива думи ми каза този човек, което ме накара да се замисля

ИЗКУСТВОТО ДА СЕ ЖИВЕЕ

Живеейки, човек следва определени ориентири, без които животът се оказва абсурден. Преди всичко е важна посоката, насочваща пътя, по който уверено или със съмнения вървим – до последната си минута. Но посоката съвпада с мен самия, тя не може да е извън живеещия, сам пробиващ своя път в съществуването си. Ето защо не мога да живея както искам ако не съм наясно преди всичко друго със самия себе си. Но опитвам ли се настойчиво да постигна тази съдбовна яснота, без която съществуването ми неминуемо

22 октомври като нравствен тест и катарзис

Всеки избор е на първо място нравствен тест. Избирайки, човек изявява и показва себе си. Участвайки в демократични избори, човек заема гражданска позиция и демонстрира своите ценности, убежденията си. Така изборите показват реалната картина на нравственото състояние на обществото, а не само и просто “тежестта на партиите” (както обикновено ги разбират). В тази връзка ще се опитам да изразя какъв смисъл носят в себе си изборите от 22 октомври. Близо 60% от избирателите не отидоха да гласуват. То

Мона Лиза от Сирищник и… Мастурбаторът

Основните претенденти за президентския пост у нас (Първанов и Сидеров) са твърде благодатна тема за психоаналитични тълкувания. Те са публични личности, за които имаме достатъчна информация; в нея обаче трябва да се вникне най-прецизно. Психоаналитичните техники ни позволяват да навлезем в по-дълбоките основания на поведението, говоренето, образа и дори излъчването на съответния политик. Обикновено хората, неизкушени в психоанализата, се задоволяват с повърхностни обяснения за особеностите на от

Дясната политическа философия

Преди президентските избори у нас и във връзка с трудните преговори за издигане на единна дясна кандидатура пак се заговори за естеството на “дясното” и на “десницата”, за неговата “неидентифицираност”, за това доколко дясното изобщо “има почва у нас”, също на кои социални слоеве то изобщо може да се опира, каква може да бъде неговата съдба и т.н. В този разговор много от “анализаторите” си позволяват да твърдят, че “дясно” и “десница” в автентичния смисъл у нас “нямало”, че тия, които уж били “

Българската идея и нашенската политическа чалга

Крайно време е най-отчетливо да си дадем сметка за нас самите, за нашите национални ценности, добродетели и идеали в контекста на съвсем непосредственото европейско бъдеще на България. Това е най-значимото, като трябва да се опитаме да вникнем най-непредубедено в самите себе си, без фалшив, гръмогласен патетизъм, също и с нужната критичност: защото, безспорно, не сме “най-добрите на света”, но и ние си имаме своите кусури и “кривици” – които особено ярко изпъкнаха в годините на нашия така мъчите

Азбучните истини на антикомунизма

Двадесетият век показа колосални по размер и по бруталност прояви на безчовечност. Ако не разберем как беше възможно това, то какъв ли ще е двадесет и първия? И най-вече: дали не трябва да се загрижим за това какво зависи от нас – за да не роди и той злото, чиито корени са подхранвани от ненавистта на ХХ-я век? Ако разберем страшното лице на столетието, определяно от ирационалните маси, ако вникнем в същината на колективизма с неговите чудовищни последствия, то това ще ни приближи до осъзнаване

Интимната изповед на един… “атакуващ”

Тези дни имах възможността надълго и нашироко да разговарям с един “атакист” – или по-скоро “атакуващ”, както човечецът сам се именуваше. Това стана в нощния влак от София до Пловдив, в който този човек ми беше единствена компания. Нали знаете какво става по влаковете, от нямане какво да се прави пътуващите се захващат да бистрят политиката. И ето този атакуващ ме взе за слушател, понеже аз, като го разбрах колко чини, предварително се зарекох много-много да не му отговарям, ама и това не ме спа

Путинизацията на България

Първанов победи, макар и с малко… около една четвърт от общия брой на избирателите му дадоха втори мандат. Смятам, че това е израз на путинизирането на България. Ще се поясня. Под “путинизация” на България разбирам възприемането от страна на Първанов и на днешната управляваща олигархия у нас на прийомите и стила на поведение, наложен на Русия от Путин и характерен за руската управляваща олигархия. В Русия, както и в България, се извърши един “мирен преход” или “нежна трансформация” на някогашн

Европейските ценности и нашето лутане към Европа

Много хора остроумно забелязват: “Та ние сме в Европа, защото тогава да трябва да се променяме – за да “влезем” в… Европа?!”. Но това, впрочем, е доста кухо остроумие. “Европата”, към която се стремим, не е “географско понятие”, тя е най-вече културна общност, обединена от общи ценности. От своя страна европейските ценности в най-дълбокото си естество са довели до възникването на съответния тип съзнание (начин на мислене), който се е формирал в продължение на векове, бидейки израз на определен

Възможна ли е политика, правена с достойнство?

За тия 17 години преход видяхме и преживяхме какво ли не: и искрени възторзи, и велики надежди, и красиви илюзии, и много светла вяра, но също така и най-грубо излъгани чувства, и особено планини от низост, лъжи, подлост, малодушие, лицемерие, поквара. То не бяха коварни предателства, то не бяха гаври, то не бяха простотии – на всичко се нагледахме, и то донасита. Тези години, в които нацията се опитваше да стъпи на краката си, след като беше повалена през ония 45 години най-отвратителен комуниз

Животът е тайнство

Едва ли е възможно да се знае какво е животът… Ако имахме знание за живота, то тогава той мигновено би загубил цялото си очарование. Защото тогава неизбежно би се появила наука за живота, която би постигнала неговите закони. А това би опростило твърде много задачата да се живее. Ако имахме законите, управляващи живота, то тогава той автоматично би престанал да бъде проблем и би се превърнал в аритметика, изчисление, проста сметка. Всеки тогава ще може съзнателно да “организира” своя живот

Кога “Одата на радостта” ще отекне и в нашите души

Ние, българите, вече повече от 17 години живеем в една необичайна и твърде трудна ситуация. Пропадат едни ценности, с които бяхме привикнали или поне се бяхме примирили. И се раждат нови, или по-скоро… позабравени “норми на живот”, към които народът ни е отвикнал. А повечето от нас изобщо и не знаят. Възраждането на традиционните и общочовешки ценности, което свързваме с “прехода към демокрация и свобода”, всъщност съвсем не е раждане на нещо изцяло ново и непознато. Било е време, в което Бъ

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра
Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.