Аз па не знам къде се намирам

Честно да ти кажа това ,като го четох ми стана смешно ,щото се сещам за разни неща Е .не мога да се спрааааааааа......

Тц-тц, не можа да се въздържиш и да не намесиш и мен, нали?

Слънчо, аз не не разбирам много-много. Не знам вече дали съм ти казвала, но моят начин за тия състояния или некви си дупки е следният: оставям си се няколко дена да се чувствам така, не говоря много, само си мисля, ако мисля изобщо и после започвам "завърни се- терапията". Която пък започва с ей тия две песнички

и 2, след тях един шопинг и кафе-тур с някоя дружка и съм чистак-бърсак нова

"черната ти дупка" се нарича депресия.

Циклотимията не прощава

Минкова, присмехулна мишко такава, чела ли си книжката "Да убиеш присмехулник". И това въже дето ще ми го даваш, ще ме вадиш ли с него или да се беся

Галя, а ти що си мислиш, че нещо може да мине и без тебе... еле пък моите черни дупки. Все пак, не съм те виждала вече девет месеца

Тежка диагноза, дадена ми от медицинско лице, страдащо от циклотимия Това си е направо натискане с крак, а не подаване на ръка :D

Когато жената до теб направи крачка в неправилна посока, помогни й да направи още една като я бутнеш отзад

Галя, а ти що си мислиш, че нещо може да мине и без тебе... еле пък моите черни дупки. Все пак, не съм те виждала вече девет месеца

Трябваше ли да ми напомняш, че е минало толкова време...а за черните дупки ми щъкна една идейка там, долу, ще си полафим, ще поклюкарим, после може да си стъпваме по главите, да видим коя ще излезе първа или пък да се бутаме по дупетата, докато излезем и двете

горката ти жена...

Ще те вадя ,бре.Отивай при мъжа си да те намачка едно хубаво ,не си клати краката на стола.Разкажи му за дупката,ще ти намери лек

толкоз то от тебе...

добре, че не съм ти жена

Галя, та кво викаш за там долу

Ще те вадя ,бре.Отивай при мъжа си да те намачка едно хубаво ,не си клати краката на стола.Разкажи му за дупката,ще ти намери лек

Кой ти дава масаж в работно време пък и ти

Иначе не бих отказала

червено винце (мое производство) + синьо сиренце (купешко) ще ти помгнат ли ? че аз в момента такива работи консумирам

Това опит за подкуп ли е сега

Наведеният трябва да има много голямо доверие на този който го държи - от една страна да не падне, от друга да остане девствен.

червено винце (мое производство) + синьо сиренце (купешко) ще ти помгнат ли ? че аз в момента такива работи консумирам

Малко офтопик:

Дай малко, бре, че нашето свърши

Малко офтопик:

Дай малко, бре, че нашето свърши

пияници ще ти дам, разбира се - като си искаш -как мога да ти откажа ?

А! Какви са тия дупки!?!? Къде гледа пътното, а? И ти що не гледаш къде вървиш?

А! Какви са тия дупки!?!? Къде гледа пътното, а? И ти що не гледаш къде вървиш?

Щото съм оФца заблеяна

Ами добре дошла при мен... хахаха Аз нали съм от /dev/null. Гледайте само да не ми цъфнете много на гости, че то място, място, ама да не се обърнат понятията и на всичко извън въпросната зона, да почнат да му викат "черната дупка".

Сетих се за една песничка, подходяща за такива ситуации..май

Оффф, незнам дали има дни в които не върви, ама аз имам дни, в които ме обзема пълна апатия...Като днес например

В петък бях страшно доволна, че си отивам в къщи, в неделя си тръгнах от там бясна...Абе все да има някой да ти развали настроението

И въобще, моята дупка е дълбокичка май...

Оооо, я да си ги нямаме тия...

Ако почваме да се оплакваме, до никъде няма да стигнем. Винаги, ама винаги ще има кой да ни дразним тормози и ядосва. Кофти е, ако го правят близките, ама пък нали сме за това- да им прощаваме :kiss:

Ако не сте чели (или преживявали) скоро подобни истории за излизане от черни дупки:

Отварям темата с идеята да споделяме весели и тъжни истории от всекидневието си.

Давам тон с една тъкмо трагикомична история. Главно действащо лице е един семеен познат. Вече го представих в една друга тема... Mr. Green Та пристига този познат, търси мъж ми. Но, момче от село, много строго възпитано с жени да не говори и все в земята да гледа. Голям дерт ми е, че не знам как да го третирам, като мебел или като гост. Сяда си на стола и внимание не търси, дума не продумва. След кратък монолог за времето, решавам, че мога да си свърша някоя работа из къщи, поошетах си около него и се заиграхме с децата. А за момчето да поясня, не съм виждала майка му, но си я представям като много страшна и много болна жена. Тръгне ли сина и да си намира работа в друг град, тя пада на смъртно легло и 40 доФтори не могат да я изправят на крака, а и не могат да и открият какво и е...Та покрай тази жена научих за всички видове алтернативна медицина, то не издирвахме ирисолози и не знам какви си още. Него ден момчето дошло за поредното странно изследване-на генетични болести по ДНК от косъм или нещо такова. Както си седеше този човек, като скочи, като се паникьоса: "Къде ми е косъма", вика, ама устните му треперят вече. Леле, кво му стана на този човек, какъв косъм го е патил, недоумявам аз. "Косъма, тука беше, в една хартийка"-опитва да обясни той. А аз все пак като прибрана домакиня, докато съм си шетала, съм му прибрала косъма и - в кофата, естествено. Отиваме на експедиция в кухнята и отведнага виждам хартийката и доволно му я подавам, той с треперещи ръце я разтваря и вече не може да сдържи плача си: "Ама косъма го няма вътре." Ами аз какво съм виновна, че си носи косъма увит на руло в хартийка и не го потпетил отстрани...Е, не е страшно, казвам аз, пак ще вземеш косъм от майка ти и ще го донесеш, не е последния, нали. Не, как щял да каже на ммамма, че го изгубил и докато се усетя, нашия изсипал цялата кофа за боклук върху току-що измития ми под. Чудя се да се карам ли, да го утешавам ли...Ми така де, животът му виси на косъм, аз тука за някакъв си под проблем ще правя. Рови, рови, пет вида косми събра, твърдо реши, че един от тях е на мама му, аз бих заложила на щерка ми, но важното е, че се поуспокои. Излишно е да казвам, че резултатите на майка му бяха перфектни Laughing

Това е най-оригиналната ми история с гостенин, вие сте наред. Можем да обсъждаме всеки човек или явление в семейството ни, който ни е впечатлил , важното е да е весело...

И понеже виждам, че Точоро си има почитатели, реших да му ударя едно рамо и на него в алеята на славата...Та цъфва ми един ден на вратата. Аз, в голямо колебание, дали да отворя, обаче апартаментът, нали е на хазяйката,която е полуглуха възрастна жена, та звънецът му звъни като за въздушна атака, не глухите, ами и мъртвите ше дигне на крака, а аз тъкмо съм приспала бебко и си се забавляваме нещо с малката. А е звъннАл още веднъж, ше ми се втикоса детето от уплАх и няма накъде, отварям. Той сериозен. Идвам, казва, по работа. И млъква. Превод на неизказаното-ти женска главо, не мисли, че ще обсъждам мъжки работи с тебе. След кратки убеждавания да отиде направо в работата на мъжа ми и категоричното му нежелание да го стори, го пускам вкъщи. Сяда си той на неговото столче и се изключва. След известно време пристига мъж ми, посрещам го и но вратата той кима към Точоро и върти въпросително очи тоест, какво прави този екземпляр тука, а аз вдигам рамене и правя движение с ръка, все едно бърша трохи от масата, демек-идея си нямам, ама ми го разкарай от главата. Влиза мъж ми и почва сериозният разговор. Ти, вика Точоро, помниш ли, че преди време си купих машинка за подстригване-почва отдалече той. Еее, подканя го мъжа ми. Еми подстригах три комшийки и двама комшии и понеже стана много добре, реших, че мога да стана фризьор, тука в София. Всичко съм измислил, ще си намеря стая под наем, съквартирант, ще си изкарвам сам пари. От тебе искам да вземеме един вестник с обяви и да търсим свободно място за фризьори, ако предлагат и квартира, ше е супер. Та предвид съотношението комшии, комшийки, решихме, че ще го правим дамски фризьор. Тича мъжо за вестници, ше го уреждаме човека. Добре, ама те и тапия търсят за таз работа, но Точоро, изненадващо красноречив, обяснява колко добре се справя и че тапията не те прави майстор, талант си трябва за тази работа...След много обаждания тук-там, един работодател се навива да го види как работи и да прецени, дали става. Да, ама нямаме модел за подстригване, работодателят не си дава така клиентите за експерименти. Обикаляме по квартала, хем с децата и само една циганка офертирахме, ма тя 20 лева иска, мъжО не ще да инвестира в Точоро, а той самият толкоз пари не носи. И понеже аз имам коса до дупето, решавам, че може да вземе цъфтящото, хем лесна работа, може да излъже човека, че става, хем добро ще направя...Отиваме във фризьорския салон, сядам аз на наказателния стол и като отпочна онзи едно кълцане, едно скубане, кандидат-работодателят като гледа какво прави, вече го умолява да пръсне малко водичка, да не скубе толкова насухо. Онзи-не, не се дава, този пък ще му обяснява как да подстригва. Аз съм си затворила очите и не смея да ги отворя, десет години си отглеждам тази коса, две бременности издържа и накрая Точоро да я докрайчи...Накрая като погледнах, всичките ми страхове се оправдаха. Точно така си представях котка, бръкнала в контакт. От сухото дърпане една наелектризирана, тупирана, стърчаща, отгоре на всичкото изток и запад изобщо не отстоят на еднакво разстояние от Гринуич...Кошмар, очите ми се насълзиха, ма стискам сълзите да не е напразна саможертвата, как ше го вземат на работа, ако моделът му се разреве неутешимо. Хвала, сто пъти хвала на тоз фризьор като каза-аз, че тебе няма да те взема на работа, няма, ма дай поне момичето да оправиме, да не плаши хората по улиците...И цъка-цъка за пет минути имах вече прилична фризура, е, простих се с две педи от косата си, но като знам какво можеше да е и това ми стигаше, че и пари не ни взе, че не ни изгони всичките оттам с шутове...Връщаме се ние, вече сме в колата, изпращаме Точоро до гарата, аз на седалката зад него и образно си представям как му хвърлям примка на врата, душа го жестоко и той агонизира в ужасни мъки. Лекувам си нервите просто. А той мълчи, сумти и изведнъж вика: "Този не ме взе, уплаши се от конкуренцията..." Как не изпълних това, дето му го мислих тогава, просто не знам, изглежда самоконтрол е второто ми име...

Аз вече бях споменала, как се изреди цялата рода на мъжа ми да ни види нас и Софията покрай нас. Една вечер пристига някакъв индивид и се представя за братовчед. Мъжо го припозна, казва: "Утепай ме, името му не мога да си спомня, но по физиономия така, май ми беше на изпращането войник на времето. Ма те 200 души бяха, та няма начин поименно да ги помня..." А той, оригинален екземпляр, с вгащен пуловер в дънките, един оперЕн, важен-важен, с много голямо самочувствие и по войнишки изпънат, само че и изпънат ми стига току до носа. Вечерта ми стана лееко неприятен като заговори как е женен в Германия, какъв чорбаджия е, как е изпреварил всички роднини, нищо че в Германия лепи плочки по строежите, стана ми лееко гнусен, като заобяснява как е женен за някаква баба германка заради гражданството и само като го вземе, ще я разкара, но най ме изгуби за приятел като каза, че бившата му жена, щото му правила магии, родила дете с умствени увреждания и той гордо заявява, че не го бил виждал и не искал никога да ги види. Това пък за магиите му го казала друга врачка и талисман му направила, дето се мандахерца на дебелия му врат с една златна верижка, от тея мутренските...Бляк. А пък като влезнах в банята и видях, че си изпрал чорапките и си ги прострял на чучурчето на чешмата, направо се сгнусих от собствената си баня. На сутринта, още не сме се събудили, нашият минал през банята, самообслужил се с всичко, що видял и един изчервен обяснява на мъж ми, че "тая пеня за бриянье", дето я ползва мъж ми, нищо не струва, той от Германия ква ше му донесе, да паднеш...А мъж ми се оглежда недоумяващо, щото си знае къде са му принадлежностите за бръснене и се чуди къде пяна за бръснене намерил скъпият ни гост. Зацепва нещо и се подсмихва, отива в банята да провери. И след малко от банята се чува гръмко "Ха-ха-ха." Междувременно гостът си взел кръглото огледало от над мивката, подпрял го на едно шише на масата и загрижено си опипва и почесва бузите и все за пенята си говори. Сепва се от гръмкия смях на мъжа ми, а аз деликатна: "Ми нали го знаеш той колко е весел, като си се сети за нещо и си се смее..."Ама никак не ми е смешно, аз бременна, с рискова бременност, а този пред очите ми почва да се лющи, кой знае каква странна болест ми надовлякъл в къщи...Мия чашката му за кафе вече трети път, лъскам, търкам и се опитвам да си спомня от коя чиния е ял, та направо да я изхвърлям. А мъжо не спира да се смее, отивам в банята да видя на него пък какво му стана, той отваря, оглежда се крадешком, дръпва ме бързо в банята, заключва вратата и през смях само ми показва флакончето от депилатоара ми. Зацепвам аз, защо пенята не му харесала на човека, да не споменавам, че в банята само интимната ми самобръсначка, че има гнусливи и вече поуспокоена, че не участвам в епизод от Регенезис и аз се засмивам. От банята вече се чува Ха ха ха, придружено с едно тъничко кис кис кис. Поуспокоихме се, посъжалих го човека и му дадох кремче за след депилатоара, та го поизлекувахме малко. Защо се беше объркал, не знам, на флакона имаше нарисувани крака, пишеше на български, чешки, че чак и на немски...

Автор: bobolina1 | forum.bg-mamma.com

Мисля, че трябва да получи приза "Смях на годината"

Добре, че у нас не смеят много да идват...

Сипвай ме и мен в дупката.

Ама се мръдни малко да ми направиш широчко, че смятам да зимувам там.