Наоколо е пусто,няма светлина,
взирам се в тъмнината,
а душата ми е по тъжна от нощта,
разкъсвам се от болка,търся топлина.
Наоколо студът сковава пак зенята,
сърцето ми изстива,кръвта ми се смразява,
съдбата ме захвърли сред ледената пустош.
Кажи в какво да вярвам и да се надявам?
Протегнах трескави ръце, докоснах те,
стопли моето сърце и очите ми искряха,
вярвам има светлина и надежда, и мечта,
с любовта ти се обвих-има светлина.
Препоръчани коментари