за черната котка, късмета и синия бус
От emmi
· 1105 прегледа
Всичко започна с една черна котка. Мина пътя на бившия ми мъж.
Беше последен ден от едно грандиозно джамбуре на Китен. Тълпа народ сме. Едните пристигнаха с нас, другите после дойдоха, някои си тръгнаха... Последно сме десетина човека и ще се връщаме всички с буса. Буса наш - на тати. Обаче решаваме първо да минем през Шипково да си накиснем дупетата в минерална вода.
И точно тогава се появи черната котка - на път за ресторанта където се канехме да вечеряме.
Първо ни сервираха развалена скумрия. Тръгнах да вдигам малко скандалче обаче Мариан каза :
- Нищо и няма на рибката. Дай аз ще я изям. - Мацо ядеше всичко. Лека му пръст на момчето.
На другата сутрин - някой се опитвал да разбие буса. Нищо сериозно, но неприятно. Потюхкахме се, мъжете попсуваха, натъпкахме багажите и големия надувен делфин и тръгваме към Шипково.
Обаче на Мацо взе да му действа рибата от снощи. Осра се. Спираме през половин час Мацо да изхвъри рибата. След Карнобат сякаш малко му просветна и задряма.
Минахме петолъчката, бръмчим към Шипково. На мен започва да ми мирише на нещо. Нещо прегоряло. Споглеждам се със сестра ми - виждам я, че и тя души въздуха. Като едни копои сме. Седим на предната седалка до шофьора /бившия шофира/ и душим. Усещаме ги тез миризми. С нашите носове - няма нещо да не го усетим. Един път. Абе мирише и на сестра ми на изгоряла гума и това е. Пътуват със зет ми нанякъде. Бръмчат с Вартбурга. След един километър настигат от онези старите "Чавдари" с десет метра опашка пушек след него.
Та взе да ни мирише на прегоряло. Викам му на бившия: "Нещо мирише, дай да спрем да видим дали не е от нас". Елем, след като и сестра ми се намеси, спряхме. Дясната накладка залепнала. Сега трябва да намерим инструментите. Скрити неизвестно къде в буса. Не ги намерихме. Че с един камък. Отлепихме я накладката.
Но вече става ясно, че Шипково ще го гледаме през крив макарон. Връщаме се обратно на петолъчката. Тоалетна, кафе, вода....и ще си ходим към Русе. Бившия купил две бутилки минерална вода за из път. От тези големите шишета - литър и половина. Държи ги по едно във всяка ръка и стои до буса. Честна дума. Такова нещо никога не бях виждала. Както си стои и двете шишета едновременно се спраскаха откъм дъното и водата се изля в краката му.
Не го знам котката ли беше, отрицателна енергия ли беше или кофти партида....
Прибрахме се в Русе, спирайки на половин час да отлепяме накладката с камъка, разнесохме народа по къщите, минахме да вземем кисело мляко за айрян и се прибираме.
Пътуваме в асансьора и му викам: " Оф, да си вляза вкъщи, че вече ми писна от кутсузи и котки и кво ли не...".
Влизам в хола - корниза паднал.
Препоръчани коментари