за Явор, Ясен и останалите дървета
ГЛАВА АМНАЙСТА от все още ненаписаните ми мемоари
Този път цъфваме в банката заедно със сестра ми. Обикновено ходя аз - платежни, извлечения, дай пари, на пари.... Финансови въпроси.
Младежа, който се занимава с нашата сметка е един сладур на име Явор. Колежката му и тя готина - тя пък Кремена. Познаваме се. По телефона им звъня като искам някаква бърза справка. "Яворе, виж дали е минало плащането. Яворе, дошли ли са парите". Дет се вика - направо сме си близки.
Влизаме ние. И аз ги представям един на друг. Щото нали любезна. "Това е сестра ми - Антоанета" - те се усмихват. Приятно им е значи. "А това е Явор, той се занимава с нашата сметка" - Тонито се усмихва. И на нея и е приятно. В това време зад гърба на Явор се обажда Кремито: "Ясен е - не е Явор".
А аз от както сме се запознали все Явор му казвам! Започвам да се извинявам и да се чудя как така е станало и що така не съм разбрала. Ситуацията конфузна. Бившия Явор, настоящия Ясен и той : "Абе няма проблеми, случва се"...
В този момент сестра ми се произнася: " Все дърво".
Повече не съм я вземала с мен в банката.
Препоръчани коментари