Автокаско + снежна виелица в София
От shefkata
· 930 прегледа
И продължи да вали. Цял четвъртък, та и през нощта.
Петък сутрин. Изстрелвам се от леглото, щото до банката трябва да се ходи. Във вторник говорих с брокерката от лизинговата компания и казах, че до края на седмицата, ще преведа застраховките. Срока ми е другия четвъртък, ама аз обещах. Предупредила съм и на работа, че може да закъснея. Вързах си гащите за всеки случай. До тук добре...ама и Мърфи станал рано тая сутрин и си рекъл "Чак днес ще и вгорча живата на тази !"
Смотаняк. Той мен познава ли ме ?! 
Тъкмо стъпвам на спирката тролея пристига. Точка за мене. Като го видях обаче, лошо ми стана - претъпкан до вратите. Тук видях дългата ръка на Мърфи. Точка за него. Шофьора обаче, спира точно пред мен и отваря първата врата. Местенце колкото за мен и още един човек. Аз трябва да сляза на спирка, на която почти никога никой не слиза и не се качва. По път ме натъпкват навътре в тролея и врата се задръства. Една спирка преди моята, мъжки глас от вратата : "Има ли за слизане ?" Отговор : "Не" Всички са доволни и тролея продължава, а аз няма и къде да се държа. Стигаме моята спирка и аз с явно задоволство и заядлива нотка отсичам : "Сега вече има за слизане !" Разривам половината тролей, свалям ги и тях за да сляза. Мърфи нещо недоволства. Вървя по тротоара почти наравно с тролея. Минавам първия сфитофар, втория и след десет крачки съм пред банката. Обръщам се през рама, тролея още не е стигнал до спирката на Дондуков. Поглеждам часовника на банката 7:59 ч. След минутка охранителя ми отваря. Влизам, поздравявам и се насочвам към единствената служителка в банката. Тя решила да си говори по телефона и да си клюкарства. На мен тия не ми минават. Набутвам и платежното, а тя бърза да ме пресече "Оооо, чакайте, първо да видим дали сте киент на банката !" За втори път тази сутрин се усмихвам ехидно и заядлива тръска "Да, клиент съм на вашата банка и то от доста време !" Всичко останало трая само пет минути. Застраховка Автокаско, гражданска отговорност и някакъм си данък там - платени. 
Хахах
Бегом към спирката. Светофарите ми правят път. Нищо, че вятъра се опитваше да ми извади очите. Стъпвайки бързичко съм вече зад Народна библиотека, ще минавам през градинката на пряко. Вървя по индианска отъпкана пътечка, а срещу мене мъж на средна възраст, върви като бик срещу мене и ни грам намерение да се мърда. Отстъпвам в страни да му направя място аз и нагазвам в преспата, той минава, подминава ме, подхлъзва се и пада. 
Колкото и гадно да звучи, ехидната ми усмивка лъсна наново. Мърфи доста изостава в точковата система.
Тъкмо стъпвам на спирката, автобуса пристига. Естествено, спира точно пред мен. Настанявам се удобно, вадя книжката и почвам да си чета. Тъй като Мърфи не успя да ми организира задръствания в 8:45 слизам от автобуса. Тръгвам между студентските блокове, а пред мен върви едно момче. Стигаме поредната индианска пътечка, но тя съвсем не отъпкана. Той се спира и се чуди. Аз дори не се спрях. Подминах го и цоп в преспата. Вървя и разривам, а той след мене. В 9:55 вече ми правят кафето. Качвам се с асансьора, стигам нашата стая - заключена. Пак съм първа днес, както винаги естествено, ама днес уж щях да закъснея 
В 9:00 дори скайпът ми беше включен. Спрях да си броя дори ехиднете и подигравателни усмивки. Много е загубен тоя Мърфи и прословутите му закони. Захванал се точно с мене. Ама на, съвсем изостана по точки. Смотаняк !
Явно, незнае горкия, че мен което куче ме е заяло, все е побесняло !
Препоръчани коментари