За печките, хората и бабите
От sposata
· 759 прегледа
Ей на това му викам аз Зима. Поглеждаш през прозореца и не ти се излиза. Вчера това ми навя спомени от ранното детство, когато в къщи беше много топло, а аз седя близо до печката и си суша чорапите и ръкавиците. Ботушите буквално са залепени до печката и чакам с нетърпение да изсъхнат за да мога пак да изляза навън. Тогава не ме беше страх да излизам навън в гадно време, защото знаех, че после пак ще се прибера на топличко до зачервената печка. Татко вадеше шейната от мазето, а мама ни приготвяше някакво старо одеало с което да си постелем. После излизахме с татко да се пързаляме в градската градина или на стадиона на ССТ-то.
Али вече е на 6 години, а все още не се е пързаля като хората. Дори не знаем къде точно е шейната. Къде в София човек може просто така да изведе детето си да го попързаля? Пробвахме няколко пъти, но тя не спря да пищи уплашено и се отказахме.
С годините все по-малко ми се налага да стоя навън през зимата. От вкъщи в колата - на работа - после обратното към дома. Досега със снега или калта ми е буквално няколко крачки. Тежката зима вече я преценяваме според трудността на маневриране с колата или пък дали чистачките могат да чистят добре предното стъкло. Тази сутрин 20 мин сме изкарвали колите от нашата уличка, целите мокри и премръзнали, но дори не ни и мина през ум да ги оставим и да тръгнем пеша, защото сме изцяло зависими от тях. Отвикнали сме да ходим през снега, да стоим по спирки, да мръзнем и да псуваме автобуса, че не идва.
Когато бях ученичка си мечтаех като порастна да живея на място където никога няма зима. Беше ми писнало да паля печката и живеех само с мисълта, че един ден това нещо ще ми бъде спестено. После се ожених и Калин ми каза, че ще ми построи къща и, че там ще се топлим като европейци, на газ, аз аз се виждах как цепя едни дърва и паля едни печки. Много мразя когато се окажа права. Сега газ няма, няма и да има, но камината е с водна риза и топли цялата къща, а аз съм единствената, която може да я пали, щото цял живот само това правя. И ето ме вече не-ученичка отново живея с надеждата и мисълта, че един ден ще живея на слънчевия Бора Бора и всички печки и камини на света ще са далеч, далеч в миналото ми.
Отварям снощи хладилника и що да видя. Нищо за ядене. За сметка на това, обаче в хладилника се мъдрят три измити и празни чинии, няколко чаши, пакетче носни кърпи и две вилици. Хубавото е, че винаги знам кой е човекът в къщи, който прави нелогични неща - баба Здравка. Та така жената чистила нещо си и понеже в момента цялата къща е с краката нагоре заради майстори, решила, че единственото чисто място където може да прибере измитите чинии е хладилника. Миналата седмица беше заключила банята и беше скрила ключа отново в хладилника, за да не го намерят майсторите и да не ми ползват банята. А това, че трябва да влезнат в нея за да оправят тавана явно е решила, че е маловажно. Да ни е жива и здрава, нашата баба Здравка. От където мине трева не никне. На галено и викаме "дъртия вампир", особено след като счупи почти всичко, което е за чупене - кафемашина, батерия на мивка, телефон, ютия - успя и на няколко пъти почти да взриви къщата, забравяйки да пусне помпата на камината. Сега вече сме от другата страна на отчаянието и сме се оставили в ръцете на съдбата. Благодарение на нейното име успявам да накарам Али да скочи като куршум от леглото и да поиска да тръгне към градината с желание. Любимото занимание на баба Здравка е да дава акъл на хората как да живеят. Ненорамална е на тема работа и все още може да работи повече от всички ни взети заедно, но ако можеше и да си затвори устата поне за 2 секунди, равна нямаше да има. Редовно се мъчи да ми дава съвети, от рода на: "аз като бях млада никога не съм си оставяла децата за отида на кино или на ресторант", "аз като бях млада никога не съм си оставяла чиниите неизмити и леглото неоправено", "аз като бях млада дядо ти Петьо, винаги съм го слушала и думичка на криво не съм му казала, все си виках - мълчи и си трай". Това последното като го чух се смях като ненормална и от тогава ми е страшен лаф.
Всъщност бабата е майка на свекърва ми и най-лошото е, че си приличат като две капки вода. Работят като хали и са твърдо убедени, че земята се върти не около тях, а благодарение на тях. Докато беше жив свекър ми той беше единствения, от когото бабата се страхуваше. Сега вече няма кой да я спре и окончателно заряза селото и се нанесе при дъщеря си да я трови. Двете не се понасят изобщо и само се карат, но най-любимото ми е, да се прибера вечер грохнала, да се отпусна на дивана си, а те довтасат и да започнат да се карат до ухото ми. Тук вече чашата на търпението ми прелива и започвам да се държа гадно и да ги гоня. След няколко такива случая се оказа, че истинския наскледник на свекър ми съм аз и вече аз съм гадния темерут, който сее уплах само като се появи. Вече аз съм тази, на която сутрин се купува вестник, а вечер ми се сипва водката с колата и ме оставят да си я пия на спокойствие. Весело е в нашия голям дом, хармония цари на всеки ъгъл.
А навън продължава да вали и да духа гаден вятър. Знам, че ако за момент успея да си представя как лежа на белия пясък и слънцето гори по кожата ми, ще спра най-накрая да треперя и може дори да се поусмихна малко.
Mr. Anderson, кажете ни пак нещо за вашата топла страна с любовното море, което няма край.
Препоръчани коментари