• публикации
    31
  • коментари
    422
  • прегледи
    1047

За печките, хората и бабите

sposata

35 прегледа

Ей на това му викам аз Зима. Поглеждаш през прозореца и не ти се излиза. Вчера това ми навя спомени от ранното детство, когато в къщи беше много топло, а аз седя близо до печката и си суша чорапите и ръкавиците. Ботушите буквално са залепени до печката и чакам с нетърпение да изсъхнат за да мога пак да изляза навън. Тогава не ме беше страх да излизам навън в гадно време, защото знаех, че после пак ще се прибера на топличко до зачервената печка. Татко вадеше шейната от мазето, а мама ни приготвяше някакво старо одеало с което да си постелем. После излизахме с татко да се пързаляме в градската градина или на стадиона на ССТ-то.

Али вече е на 6 години, а все още не се е пързаля като хората. Дори не знаем къде точно е шейната. Къде в София човек може просто така да изведе детето си да го попързаля? Пробвахме няколко пъти, но тя не спря да пищи уплашено и се отказахме.

С годините все по-малко ми се налага да стоя навън през зимата. От вкъщи в колата - на работа - после обратното към дома. Досега със снега или калта ми е буквално няколко крачки. Тежката зима вече я преценяваме според трудността на маневриране с колата или пък дали чистачките могат да чистят добре предното стъкло. Тази сутрин 20 мин сме изкарвали колите от нашата уличка, целите мокри и премръзнали, но дори не ни и мина през ум да ги оставим и да тръгнем пеша, защото сме изцяло зависими от тях. Отвикнали сме да ходим през снега, да стоим по спирки, да мръзнем и да псуваме автобуса, че не идва.

Когато бях ученичка си мечтаех като порастна да живея на място където никога няма зима. Беше ми писнало да паля печката и живеех само с мисълта, че един ден това нещо ще ми бъде спестено. После се ожених и Калин ми каза, че ще ми построи къща и, че там ще се топлим като европейци, на газ, аз аз се виждах как цепя едни дърва и паля едни печки. Много мразя когато се окажа права. Сега газ няма, няма и да има, но камината е с водна риза и топли цялата къща, а аз съм единствената, която може да я пали, щото цял живот само това правя. И ето ме вече не-ученичка отново живея с надеждата и мисълта, че един ден ще живея на слънчевия Бора Бора и всички печки и камини на света ще са далеч, далеч в миналото ми.

Отварям снощи хладилника и що да видя. Нищо за ядене. За сметка на това, обаче в хладилника се мъдрят три измити и празни чинии, няколко чаши, пакетче носни кърпи и две вилици. Хубавото е, че винаги знам кой е човекът в къщи, който прави нелогични неща - баба Здравка. Та така жената чистила нещо си и понеже в момента цялата къща е с краката нагоре заради майстори, решила, че единственото чисто място където може да прибере измитите чинии е хладилника. Миналата седмица беше заключила банята и беше скрила ключа отново в хладилника, за да не го намерят майсторите и да не ми ползват банята. А това, че трябва да влезнат в нея за да оправят тавана явно е решила, че е маловажно. Да ни е жива и здрава, нашата баба Здравка. От където мине трева не никне. На галено и викаме "дъртия вампир", особено след като счупи почти всичко, което е за чупене - кафемашина, батерия на мивка, телефон, ютия - успя и на няколко пъти почти да взриви къщата, забравяйки да пусне помпата на камината. Сега вече сме от другата страна на отчаянието и сме се оставили в ръцете на съдбата. Благодарение на нейното име успявам да накарам Али да скочи като куршум от леглото и да поиска да тръгне към градината с желание. Любимото занимание на баба Здравка е да дава акъл на хората как да живеят. Ненорамална е на тема работа и все още може да работи повече от всички ни взети заедно, но ако можеше и да си затвори устата поне за 2 секунди, равна нямаше да има. Редовно се мъчи да ми дава съвети, от рода на: "аз като бях млада никога не съм си оставяла децата за отида на кино или на ресторант", "аз като бях млада никога не съм си оставяла чиниите неизмити и леглото неоправено", "аз като бях млада дядо ти Петьо, винаги съм го слушала и думичка на криво не съм му казала, все си виках - мълчи и си трай". Това последното като го чух се смях като ненормална и от тогава ми е страшен лаф.

Всъщност бабата е майка на свекърва ми и най-лошото е, че си приличат като две капки вода. Работят като хали и са твърдо убедени, че земята се върти не около тях, а благодарение на тях. Докато беше жив свекър ми той беше единствения, от когото бабата се страхуваше. Сега вече няма кой да я спре и окончателно заряза селото и се нанесе при дъщеря си да я трови. Двете не се понасят изобщо и само се карат, но най-любимото ми е, да се прибера вечер грохнала, да се отпусна на дивана си, а те довтасат и да започнат да се карат до ухото ми. Тук вече чашата на търпението ми прелива и започвам да се държа гадно и да ги гоня. След няколко такива случая се оказа, че истинския наскледник на свекър ми съм аз и вече аз съм гадния темерут, който сее уплах само като се появи. Вече аз съм тази, на която сутрин се купува вестник, а вечер ми се сипва водката с колата и ме оставят да си я пия на спокойствие. Весело е в нашия голям дом, хармония цари на всеки ъгъл.

А навън продължава да вали и да духа гаден вятър. Знам, че ако за момент успея да си представя как лежа на белия пясък и слънцето гори по кожата ми, ще спра най-накрая да треперя и може дори да се поусмихна малко.

Mr. Anderson, кажете ни пак нещо за вашата топла страна с любовното море, което няма край.




12 Коментара



:lol6: Е добре де, що ми е така забовно тая сутрин :D

А сега и баба Здравка :lol6:

Ох, заболя ме коремчето...

Сподели този коментар


Линк към коментара

Положението е по същия начин и при мен. Тази сутрин си спомних как едно време в големия сняг се събуждам под юргана, а баба (бог да я прости) вече запалила печката и цялата стая мирише на бухтички или мекици.Махам котака (голям проклетник беше-всяка нощ лягаше отгоре ми под юргана) и ставам, закусвам, а след това със шейната -по "големия баир " надолу.Нали се сещаш - баира от гимназията до центъра.Нашата къща беше до 2-ро основно и дарака.От там все по надолнище се пусках.Нито коли минаваха нито нещо друго.Или по големия баир, или по другия -от "Кота-та" до Универсалния магазин. Там се биехме с Другите от долната махала - големи гадове бяха.Ние си се пускаме със шейните, а те ни правят засада до старата чешма - от сутринта направили боеприпаси (снежни топки) и ни чакат.Капан един вид, разбираш ли. Гадното беше, че въпреки, че очаквахме това -винаги успяваха да ни застрелят по няколко пъти.Ние си се пускаме надолу, а до чешмата попадаме под кръстосан огън и вот тебя война.В последствие ние се връщаме нагоре не по улицата, ами отстрани, а през това време врагът презарежда.Ние също се въоръжаваме със топки, и се пускаме отново. Да, ама пробвала ли си да спреш бързо движеща шейна ? Не става.Всъщност -става, но се отзоваваш в ролята на вълка и се правиш на лавина. Дечурлига.

Селд малко излизам от тук, връщам се в къщи, вадя шейната и хващам малката да я возя из парка. Тук в Плевен няма такива баири.А дори и да имаше - колите са повече от хората.

р.s. Извинявай, че се включвам непоканен.Разчувства ме, а на вън е толкова готино, че ми се иска да се пускам със шейната.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Аз съм отгледана на село. Една зима беше навалял един метър пухкав сняг. Аз и моите другарчета излязохме и започнахме да се въргаляме в снега. По едно време моя милост предложи да направим огромна топка, ей-така да видим колко голяма можем да я направим. Почваме ние и търкаляме ли, търкаляме. Докарахме висока почти до гушите ни, но по едно време я добутахме до средата на улицата и там зацкли, не можехме да я помръднем повече. След 16ч автобусът Староселци-Плевен, шофиран тогава от човек, живеещ по-надолу по нашата улица, трябваше да мине. Да, ама как да стане, като сме блокирали улицата с нашата снежна топка :lol: Та с огромни усилия и качване на тротоара човекът заобиколи топката, ама ние после я развалихме :( А идеята беше да я издълбаем и да влизаме в нея :D

П.П.Брей, днес май всички са се замислили за зимата, снега, детството и още нещо :whist:

Сподели този коментар


Линк към коментара

Успях да ви върна с 20, за някои и 30 години назад, а?:)

Док, оня баир от котата надолу го избягвам дори и в сухо време, а самата представа да се пусна по него със шейна ме плаши неистово. По него баир се качвахме няколко пъти годишно, когато ходехме на гости на кумовете. Те живееха почти до циганската махла горе, а на мен в моите малки детски представи ми се струваше, че живеят на другия край на България.

Важният въпрос, обаче е , как аджеба да си изровя колата довечера като си затръгвам.


Сподели този коментар


Линк към коментара

Да ти дам телефона на професор Овчаров? Той лятоска цял перперикон разкопа, че твоята кола ли няма да изрови? :P

Сподели този коментар


Линк към коментара

Имах една позната та тя все разправяше страшни истории за свекърва си. Бабето беше 90 годишно и все още им прибирало парите барабар с фишовете :D И тя все повтаряше :"След осемдесет години стават практически вечни" :D

Сподели този коментар


Линк към коментара
Успях да ви върна с 20, за някои и 30 години назад, а?:)

Док, оня баир от котата надолу го избягвам дори и в сухо време, а самата представа да се пусна по него със шейна ме плаши неистово. По него баир се качвахме няколко пъти годишно, когато ходехме на гости на кумовете. Те живееха почти до циганската махла горе, а на мен в моите малки детски представи ми се струваше, че живеят на другия край на България.

Важният въпрос, обаче е , как аджеба да си изровя колата довечера като си затръгвам.

Баш там се развиваха най-големите и епични битки на моето детство.

Въпросът не е "как", ами "дали" :B)

Сподели този коментар


Линк към коментара

Забавен разказ :)

И аз си обичам бабата...

Татко и сложи подово отопление в къщата едно лято, да и е лесно с двете копченца само вместо да мъкне кофи с въглища, измаза навсякъде, поосвежи, а зимата като отишъл да я види - в хола гори запалено Чудо. Изплашила се да не я хване тока.

Много са сладки, трябва да си ги тачим.

:D

Сподели този коментар


Линк към коментара

Някакъв познат на свекърва ми, се жалвал как живеят в къщи с цял комплект баби и дядовци на главата. Те самите вече на достаъчно много години, а старите пък съвсем. Един ден не издържал човекът и им казал "Абе на другите хора родителите им си отиват млади, а вие с орлите ще живеете!"

Голям лаф ни е това :)

След малко ще трябва да се стегна психически и физически и да излезна навън. Някой знае ли дали има задръстване по Малинов в Младост?

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход