Към себе си

Там сред тъмнината се роди страхът,

може би очите широко отварям.

Протягам ръка със надежда една,

а колко много искам светлина.

А тъгата се вие край мен,

с болка в сърцето и сълзи в душата.

Ще намеря ли път ,ще намеря ли сила,

да се отърся от този омагьосан кръг.

А дали те виждам в тази своя самота,

край мен си,говориш ,но дали аз те чувам.

Кръговрат от мисли и чувства безброй,

само тъгата пълзи в този сумрак.

А къде си ти в този миг?

Може би просто седиш в един празен салон.

Взираш се във лентата на своя живот.

искаш да протегнеш ръка ,да ме докоснеш.

А аз съм толкова далече,може би дори до теб,

о това е толкова объркващо,чувам гласа ти и зная,

самотата щом вдигна очи се рязпилява,

като облаци гонени от силни ветрове.

А искам ,много искам светлина,

и аромат от пролетни цветя,

и чувства бликащи като фонтан,

любов и нежност ,красота.

Там сред тъмнината се роди страхът,

но прогони го в миг светлината.

заредиха се цветоветете на душата,

като дъга след проливен дъжд.

Прозрачна бледа самота,

създадена от теб или мен.

Прогонена от любовта,

наблюдавам те отстрани.

Наблюдавам себе си ,живота си,

погълват ме чувства безброй,

въпроси не дават ми покой.

О не, вървя с път и без път.

само ти би ме разбрал.