...

Отворих очи ,да те видя за миг,

но сърцето се сви и изтръгна се вик.

Душата заплака със сълзи на дете

тъгата се сгуши в мойто лице.

Очите не искряха,потъмняха от скръб,

кой ли вятър довя пустотата в този красив кът.

Аз не искам назаем да обичам,

нито мечтите на друг да привличам.

А тъмата навън гони спомени бледи,

за една лунна любов,за устни закопнели,

за очите които се взират до болка,

твоя образ да зърнат там в далечината.

Луната изгря и потърсих те мигом,

само силуети от изминали дни,

лутаха се безспир не знаещи покой,

ден след ден ,миг подир миг.

Зората се разпукваше бавно като цвят,

като лице на момиче озарено от светлина.

Засияха очите , душата запя,

прогоних тъгата с усмивка една.