Премини към съдържанието
  • публикации
    673
  • коментари
    138
  • прегледи
    214915

...

smirena

285 прегледа

Отворих очи ,да те видя за миг,

но сърцето се сви и изтръгна се вик.

Душата заплака със сълзи на дете

тъгата се сгуши в мойто лице.

Очите не искряха,потъмняха от скръб,

кой ли вятър довя пустотата в този красив кът.

Аз не искам назаем да обичам,

нито мечтите на друг да привличам.

А тъмата навън гони спомени бледи,

за една лунна любов,за устни закопнели,

за очите които се взират до болка,

твоя образ да зърнат там в далечината.

Луната изгря и потърсих те мигом,

само силуети от изминали дни,

лутаха се безспир не знаещи покой,

ден след ден ,миг подир миг.

Зората се разпукваше бавно като цвят,

като лице на момиче озарено от светлина.

Засияха очите , душата запя,

прогоних тъгата с усмивка една.



1 Коментар


Препоръчани коментари

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Този сайт използва бисквитки (cookies), за най-доброто потребителско изживяване. С използването му, вие приемате нашите Условия за ползване.