София е голяма и объркване дебне от всякъде
Днес Аличка е на изпит по немски. Стискайте палци, че ако не стане ще трябва да се молим и да пускаме в ход големите връзки и големият чар ![]()
Като никога главен отговорник за събитието, един вид културно масовик, е Калин. Натоварих го с тази отговорна задача, да видим довечера как ще се справи.
А иначе седмицата ми започна толкова лудо и с такова тичане, че вече нямам сили и само чакам съботата да се появи на хоризонта. В понеделник с баща ми висяхме до припадък в болницата, но поне го приеха иначе трябваше да чакаме още месец. В същото време докато ние висяхме Али и кака и Дани се гледаха сами в къщи, а в ресторанта ги бях оставила да се оправят кой как може. Сега всеки следобед задачата ми е да отида до другия край на София за да занеса нещичко на татко и после да мина през ада за да се прибера в къщи. Ама човек като си няма късмет, така си остава. Оня ден не стига, че се набутах в големите задръствания, ами накрая и пътя сбърках. Карам си аз по бул. България и на Бояна вместо да си се прибера в лентата за качване на околовръстното, продължих направо към Бояна. Е, викам си такак и така тръгнах, що да не взема да мина по панорамния път и от Бистрица ще сляза точно до нас, тъкмо си мисля ще е по-спокоен пътя. Тръгвам аз по панорамния и кво се оказва - пътя между Бояна и Драгалевци почти го няма. Минах криво ляво и си викам, ако и между Драгалевци и Симеоново е така, няма да продължавам към Бистрица, че кой знае какво ще е там. На Симеоново не издържах и слезнах към околовръстното. там обаче за моя голяма изненада се оказа, че отбивката за десен завой, за да се качиш на околовръстното е затворена. Та за капак на всичко се наложи да мина през Студентски град. Накарая на великото ми обикаляне на цяла София горивото ми беше почти напълно свършило. Калин после ми се смя, а аз бях толкова скапана, че ми идваше да се застрелям.
Хубаво има все пак. Днес на работа дойде отново любимото ми мое барманче (да не се бърка с любимото ми барманче от вино бара), т.е ще мога да имам поне малко свободно време за да ходя до болницата при татко или пък за да се наспивам малко повечко сутрин.
Айде стискайте палци, пък аз ще кажа довечера как се е предтавила г-ца Сладкодумка.
Препоръчани коментари