В измислен свят ли аз живея,
за мен измислен ли си ти,
а дните бавно преминават,
защо ли любовта горчи.
Не се терзая ,аз живея,
но колко черна е нощта,
горчива впила се във мене,
елексир любовен жадно пия.
Измислена е твойта ласка,
над очите закопнели,
клепачи спускам с гъсти мигли,
любовта ми насън те стряска.
Горчива ли е твойта обич,
измислен ли е моят свят,
с любовта си страстна се гордея,
дори горчива да е тя.
Очи отварям занемяла,
искрящи като звездна нощ,
не стой в безпътицата сам,
не чакай, поеми ръката моя
и нека грейнат твойте очи.
Препоръчани коментари