• публикации
    662
  • коментари
    121
  • прегледи
    212306

Една душа

smirena

208 прегледа

Две очи се взират в тъмнината,

две ръце протягам с надежда.

А очите не виждат красотата,

в душата до болка се взират.

А мислите ми бавно кръжат,

като уморени гларуси,

търсят с жални крясъци,

скалата -пристан последен.

И лъкатушат мисли безброй,

като пътища,виещи се безброй.

Мисли ,страсти и нежен покой,

бавно като вихрушка се вият над мен.

О ,къде сте отминали дни?

Защо ми отне красотата?

А очите ми впиват се там,

в дълбините на душата.

И отново очите искрят,

разпръскват се облаци тежки

и луната изплува с нежен ореол,

с лъч прогони тъмнината.




2 Коментара



Знаеш ли, кое е нещото, което ме радва, когото чета в твоя блог - винаги започваш тъжно и винаги завършваш с толково много оптимизъм. А аз обичам доброто до побеждава. Точно, като в приказките :kiss:

fairygirlonaflowerjpg.jpg

Сподели този коментар


Линк към коментара

Красиво е.Добре е да имаме надежда и да вярваме в нея!Поздрав!

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход