Една душа
От smirena
· 694 прегледа
Две очи се взират в тъмнината,
две ръце протягам с надежда.
А очите не виждат красотата,
в душата до болка се взират.
А мислите ми бавно кръжат,
като уморени гларуси,
търсят с жални крясъци,
скалата -пристан последен.
И лъкатушат мисли безброй,
като пътища,виещи се безброй.
Мисли ,страсти и нежен покой,
бавно като вихрушка се вият над мен.
О ,къде сте отминали дни?
Защо ми отне красотата?
А очите ми впиват се там,
в дълбините на душата.
И отново очите искрят,
разпръскват се облаци тежки
и луната изплува с нежен ореол,
с лъч прогони тъмнината.
Препоръчани коментари