Премини към съдържанието
  • публикации
    676
  • коментари
    153
  • прегледи
    215563

Една душа

smirena

241 прегледа

Две очи се взират в тъмнината,

две ръце протягам с надежда.

А очите не виждат красотата,

в душата до болка се взират.

А мислите ми бавно кръжат,

като уморени гларуси,

търсят с жални крясъци,

скалата -пристан последен.

И лъкатушат мисли безброй,

като пътища,виещи се безброй.

Мисли ,страсти и нежен покой,

бавно като вихрушка се вият над мен.

О ,къде сте отминали дни?

Защо ми отне красотата?

А очите ми впиват се там,

в дълбините на душата.

И отново очите искрят,

разпръскват се облаци тежки

и луната изплува с нежен ореол,

с лъч прогони тъмнината.



2 Коментара


Препоръчани коментари


Знаеш ли, кое е нещото, което ме радва, когото чета в твоя блог - винаги започваш тъжно и винаги завършваш с толково много оптимизъм. А аз обичам доброто до побеждава. Точно, като в приказките :kiss:

fairygirlonaflowerjpg.jpg

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.