Изгубена в превода
От Chains
· 837 прегледа
Да бъдеш преводач е една леко недооценена професия според мен. Мнозина смятат, че могат да бъдат такива. Но…..дори да владееш до съвършенство даден чужд език, това пак не те прави дори добър преводач.
Това е причината да бъда против любителския превод на филми (нещо, заради което често изпадаме в спор с приятеля ми). Рядко гледам филми и може би това е причината да бъда невероятно претенциозна към превода – тук може би играе роля и заниманието ми с чужди езици, не знам.
Да преведеш добре един текст, един разговор, една ситуация, трябва да я съпреживееш заедно с персонажите, с участниците. Има едни много тънки нотки, които при един недобър превод биха изместили напълно и темата, и предмета на разговора… А дори да преведеш дословно – няма да очертаеш емоционалната рамка, чувствения пълнеж на общуването. Онези скрити послания, които двама си разменят, без да изричат и думичка.
Там е работата обаче, че макар да съм получавала похвали като преводач ( трудно ми е да кажа реално колко добра съм - подозирам известна куртоазия в похвалите…), съм много слаба в разкодирането на сигнали, които ми се пращат на майчиния ми, български език.
Имам лошия навик да чета между редовете. Понякога изгубвам цели пасажи от разговори ( устни).
Но никога не ми се предоставя втория шанс, да прочета отново и да осмисля казаното.
Понякога ставам посред нощ и започвам да чета стари SMS-и. Стари писма (да не повярваш, все още има хора, които пишат). Или цели извадки от хронологията в Кю. Чета, мисля…..пак чета, пак мисля…. Това какво значи? А това? Изпускам ли нещо или само ми се струва? Тази дума тук….
Какво всеки иска да каже? И дали някъде между смях, въздишки, прозяване и сбогуването не остава подритната някоя думичка, която променя хода на света? На моя, на твоя свят…. На нашия свят, нашия личен и взаимен микрокосмос от емоции, чувства и желания…
Откъснати думи, процедени в едно измислено пространство, хвърляме във въздуха лесни приказки и дори не се замисляме дали реално знаем какво казваме или го казваме просто така, за да нарушим тягостната тишина между две реплики.
„Повтори?!?...”
Но не е толкова лесно. Не можеш да направиш копи-пейст, трябва да го кажеш наново. Трудно е, нали? И на мен не ми е лесно да се навеждам към клиента ни англичанин, за да го помоля да повтори и да усетя, че май зяпа в деколтето и май не ми чу молбата.
Ще успееш ли? Или пак изпуснах момента и трябва да правя свободен превод?
Не че съм лоша в импровизациите. Никой не знае всички думи. Хващам една дума и усещам какво ще каже след това. Но… прекрача ли границите на офиса навън, нещата се променят. Безброй интерпретации, атаки, поток от информация, който не винаги всеки успява да обработи и да извлече нужния смисъл. И тогава тръгвам на прима виста. Чета устни, взирам се в погледи, следя ръце, улавям невинни жестове, издайнически мимики. Без речник, без транслатори. Също като професионалния превод. Артикулацията е наложителна, импровизациите не са желани – дори подходящо решение веднъж, след време усещаш, че се въртиш в кръг и трябва да използваш точните думи и изразни средства.
Съдба – добър преводач в професията, лош преводач в живота.
....
Препоръчани коментари