My second Madonna experience
И мечтата да видя Мадона на родна почва се сбъдна. Дори надмина очакванията ми. Ще се опитам да пресъздам своите вълнения, мисли и усещания от концерта на попиконата в София на 29.08.09 г.
Бях си приготвила специално потниче за концерта. Всички върли фенове си бяха приготвили такива. В Петък групичка от феновете се събраха от 4 сутринта срещу стадион ‘Васил Левски”, бяха разделени на два лагера-форумът на Майкъл Джексън и Мадона и форумът, посветен само на Мадона.Имаше и един младеж, който воюваше за някакви свои си каузи..като например сменяне на знамето на България и т.н. бръщолевения.Той също, по свой неразбран от никой начин, си беше фен на Мадона.Беше си донесъл палатка, някакви листовки, с които промотираше свой форум .
Абе картинката е следната...представете си на една сравнително малка площ около 30-40 човека, обединени от любовта си към Мадона, решени да прекарат оставащите около 36 часа до концерта там, устремени към заветния първи ред пред сцената.
Каквито и различия да има, те бледнеят и ичезват пред всеобщата възхита, пред тръпнещото очакване да си част от нейното шоу, да извикаш в ушите й Обичам те Мадона, да развееш плакатите, които с любов си изрисувал с послание към нея....да те погледне в очите и да изпее You must love me
Освен, че снимките ни с трибагреника, на който пише Bulgaria loves Madonna, обиколиха всички телевизий, печатни и виртуални издания предизвикаха по-скоро смях, отколкото адекватни реакции, успяха да покажат на всички, че феновете на Мадона в България има и те не са никак малко. Та и аз скромно се нареждам между тях.
Денят на концерта дойде, часове преди събитието вълнението ми е достигнало краен предел. Чудя се дали да си взема малкият, нов фотоапарат, който половинката ми купи за концерта. С негова подкрепа вземам правилното решение и умело го зашивам в подплатата на чантичката си. Часът е 16:00. Пристигам на стадиона...виждам всичките фенове от форумите най-отпред в загражденията и с ужас поглеждам към опашката зад тях..близо 600 човека. Няма как..нареждам се на опашката. Жегата е неописуема. Имам малко вода, която споделям с прятели. Опашката е статична, вратите към стадиона ще се отворят чак към 17:30, според официалните данни. Започва саундчека-Мадона се разпява...адреналинът ми се покачва, започвам да танцувам и да пея с нея...около мен не реагират, поглеждат ме странно и ме мислят за ненормална...в ляво от мен започват да ми пригласят и турските фенки...Слава богу, казвам си...
Оглеждам хората около себе си...слушам за какво си говорят...гледам как ядат сандвичи на поразия и хвърлят остатъците от храната си, бутилките от водата си, на земята...
Саундчека свършва...минава още час и към 17:45 виждам как първите фенове тръгват да бягат към стадиона...отворили са вратите. Помислих си: Дано няма много хора пред мен....опашката се раздвижи...дойде и моят ред...хукнах напред, показах си билета и започнах да бягам...тичах няколко минути като се провирах между хората и казвах „ Sorry”, чух, че някой ме вика като наближих сцената, беше Цвети...махна ми и се проврях до нея...не можех да повярвам, че съм толкова близо, че съм надбягала толкова много хора...но бях щастлива...шях да съм на ръка разстояние от Мадона.
За минути целия терен на така нареченият голдън съркъл се напълни...6000 души бяха наобиколили сцената от всичките й страни. Жегата беше неописуема, седнах на земята, нямаше знчение дали е мръсно или не, много хора около мен също бяха насядали по земята.Никой не смееше да отиде да си купи вода или нещо друго, защото нямаше да може да се върне на мястото си. Времето се изниза..стадионът се напълни..до пръсване..
Изведнъж на сцената се появи Гай Осиъри( мениджърът на Мадона) и започна да снима феновете.Чужденците преобладаваха-турци, гърци, хърватци, австралийци, датчани, тайландци, хора от цял свят бяха дошли да видят жената, която вече 25 години разтуптява сърцата им. Към Гай се присъединиха и двама от танцьорите на Мадона, единият ми даде своя рекламна картичка.
В 20: 00 Пол Оукънфолд се качи зад диджейския пулт и започна да подгрява публиката. Всички започнахме да скачаме в темпо с музиката, пяхме и се забавлявахме неистово. Той имаше рожден ден и му изпяхме песничката Happy birthday to you…след няколко разбиващи парчета, между които и новото парче на Мадона-Celebration...Пол ни махна за довиждане и се скри..Вече беше 21:00. Надеждите ни Мадона да се появи не се оправдаха, за никой от феновете й не е тайна, че тя винаги закъснява. Вече бях изморена, пети час на крак, без глътка вода. В мен се бутаха какви ли не фенове, всички жадни да са по-близо до сцената...явно имаше проблем с екраните на една от сцените, появиха се техници и започнаха да оправят и да проверяват всички подвижни екрани...
Около мен някакви девойки палеха цигара след цигара.Нямаше въздух, а тези смръдли продължаваха да си пушат най-невъзмутимо. Още повече намразих пушачите...никой не може да ме убеди, че се съобразяват с непушачите, болните и т.н. Няма такива егоистични животни, без извинение. Една жена припадна, охраната я напръска с вода и я изнесе...друго момче не понесе жегата, донесоха му валидол и вода...ние умирахме от жажда, охраната не се смили над нас...не ни дадоха вода....
Това отчетох като своя грешка, друг път..задължително няколко шишета вода в чантата.
Стана 22:00, светлините изгаснаха и се появи ТЯ....
Всички пощуряхме...крещяхме, викахме, пяхме, скачахме, колената ми се разтрепераха като каза Hello Sofia…и затанцува по сцената, скачайки, пеейки, лудеейки и провокирайки както само тя може...
Ръцете ми бяха постоянно вдигнати, опитвах се да снимам каквото мога, бях изключила светкавицата си, за да не преча на изпълнителите..
Чувах и виждах само нея..вече не ми пречеха жегата, бутащите се тела, пушещите идиотки, дори жаждата не ме мъчеше толкова...
Тя беше толкова близо...толкова красива, дребна и жилава. Толкова енергична жена не съм виждала. Та все пак е на 51...нито за миг не спря да пее и да танцува...успях да направя няколко добри, според мен, снимки...Изведнъж някой ме бутна и апаратът ми изхвърча от ръцете ми и падна на земята..изтръпнах...наведох се и опипвайки в тъмницата гората от крака, боклуци и смачкани пластмасови бутилки успях да го напипам..слава богу, нищо му нямаше...
Кулминацията беше когато седна на столчето пред нас, засвири на китарата и запя You must love me, пееше, а ние викахме We love you, много ни се зарадва, дори на моменти спираше и се усмихваше докато ние притихнем..пееше невероятно добре...
Беше невероятно красива и искрена...
Не се задъха нито за миг...тая жена е от стомана...
Дисциплина, воля и контрол са ключовите думи, които я описват...
Час и 40 минути изтекоха толкова бързо...на екраните се изписа Game over, Мадона благодари и изчезна.....
Бях емоционално заредена, бях музикално и сетивно изпълнена, умирах от жажда и от болка в кръста, бях мръсна, рошава, потна, но не ми дремеше..
Мадона ме гледаше в очите и пееше...
Всичко си струваше...
За вас-не знам...
Препоръчани коментари