Какво издялахме
От Madonna
· 1013 прегледа
Дойде време да се върнем на нашата история.
Мина време,талпата загуби здравината на жилите си, ведрината в мислите си и се предаде. Вече не обръщаше внимание на болезнено просмукващата се в нея влага, не се заглеждаше в гнездото на лястовичките, чиито малки цвърчаха в гнездото над нея, не се чудеше защо никой не й отговаря...беше разбрала, че за нея всичко е приключило. Времето, в което всички се любуваха на жизнеността и красотата й бе отминало.Сега никой не й се радваше..нито дори дървоядите, които се хранеха с плътта й.Върбата затвори очи и не ги отвори.
Минаха години. В един студен зимен ден на тавана се качи момче, което трескаво започна да рови непотребните и разхвърляни талпи, като че търсеше нещо. Погледна талпата, прокара премръзналите си пръсти по бездушното й тяло и се усмихна. Това беше търсил. Грабна мъртвата върба и се втурна долу в работилницата. Там беше топло, две котки се бяха сгушили една в друга върху купчина талаш и мъркаха доволно и мързеливо. Лястовичките отдавна бяха отлетели заедно с порастналото си вече поколение-щяха да се върнат другата година.
Момчето започна усърдно да почиства талпата, включи машините и започна.....
Изминаха няколко часа, той изтри небрежно потта от челото си и посегна към четката...оставаше му само да я лакира. Вън беше мразовита януарска нощ, а котките отдавна сънуваха.
На другия ден, веднага щом слънцето докосна с лъчите си лицето на момчето, то отвори очи и погледна към стената. На стената висеше портрет на красиво момиче. Момчето се усмихна, погали нежно рамката и целуна фотографията на момичето.
Препоръчани коментари