Трески за дялане или хайде да поблъскаме заедно
От Madonna
· 1182 прегледа
Необходими материали:
Една безформена талпа с чепове, от която вероятно може да се направи нещо, но никой не знае какво
Няколко ръждиви гвоздея, ренде, лепило и яхтен лак….
И много въображение…Всичко започнало много, много отдавна. Край рекичка, на полянка расла млада върба.
И тя като всички останали върби преминала през няколко задължителни периода в развитието си. Емблематичен за нашата върбичка бил периода на разлистването й…точно тогава тя започнала да се отличава от всички останали върби с изящните си, галещи водата клонки, с копринено нежните си реси , които издавали приятна миризма и със сладкия си сок привличали оси, пчели и всякакви други насекоми. Идвали неканени, наслаждавали се на младостта и красотата й и си отивали. Ден след ден..година след година..върбичката говорела единствено с отражението си във водата, което за нейно съжаление никога не й отговаряло. Наивна била тази върбичка, не знаела, че вижда себе си..не знаела, че изяществото и мекотата на цветовете й са краткотрайни, че омайните й сокове ще пресъхнат , а листата й ще окапят и изгният в земята.
Веднъж край рекичката се разнесъл грозен боботещ шум..не, не било жуженето на майския бръмбар,не било пърхането на пеперуда, не била песента на чучулигата..било нещо непознато. Върбичката попитала отражението във водата, но то както винаги останало беизразно. А шумът приближавал…върбичката затворила очи и зачакала…
Когато отворила очи усетила странна миризма…огледала се тревожно с очи търсейки познатото отражение във водата, но него го нямало…нямало вода..полянката също била изчезнала. Ужасена върбичката опитала да разтърси клоните си, но о, ужас..тях ги нямало…нямало ги нежните листа, омайните цветове, сладкият сок….Върбичката разбрала, че нещо ужасно се е случило…
Към нея се приближил някой…прокарал пръсти по обезобразеното й стъбло, взел я в ръце, прегледал я щателно от всички страни и казал:
“Какво да те правя? Толкова си чепата и негодна, че няма да си струваш и малкото лепило и гвоздеите..Не мога да направя нищо от теб. Не си ми нужна” Хванал върбичката (която била вече просто талпа, но не знаела) и я захвърлил в мрачен, влажен таван. Минали години…върбичката била проядена от дървояди, изкривена от просмукалата се в нея влага, уморена от самотата, но все още жива (нали знаете, че върбичките живеят 100 години)…..
Тук приключва и първа част от нашата история….
Търси се нещото, което може да бъде направено от нашата върбичка… ако има такова, разбира се…
очакваме предложения…
Препоръчани коментари