
Думи, думи, думи...Преситена съм от тях. Излизам вън..вървя, оглеждам се наоколо...виждам думи. Думи по дрехите, думи по колите, думи по витрините, думи по блоковете, думи по стълбовете...думи, думи, думи.Разкривени, искрени, лъскави, помпозни, думи без смисъл, думи без автор..цял свят от думи.
Включвам телевизора и виждам думи-бликат...мигащи,големи, цветни и дразнещи, предизвикващи, влияещи....думи. Същото виждам и на компютъра...залива ме вълна от думи...блогове, форуми,чатове, имейли...думи. Завива ми се свят..В работата думи...подредени, измислени, прецизни и убедителни...думи.
Прибирам се..детето ме посреща с книжка с думи..
Думи, думи, думи...
Светът е полудял по думите...Всичко е вече на думи..пазаруваме по думи, избираме по думи, запознаваме се с думи, живеем с думи, обичаме на думи,любим се на думи...
Цялата тази думомания ме задушава.Липсват ми звуците, интонацията, тембърът на нечии глас,липсва емоцията,изписана по лицето....
Думите не са достатъчни за пълноценно общуване.Не и за мен.На думи всички са силни, уникални и неповторими...а всъщност какво уникално има в копи-пейста?!
Сигурно има хора, които се хранят с думи и думите осмислят цялото им думодневие..аз не съм от тях.Не искам приятели на думи, обещания на думи,любов на думи...искам емоция...
и по-малко думи...
Препоръчани коментари