Поляната с пейките или разказ за радиатор на Опел
От emmi
· 2293 прегледа
Село Дълги дел е на майната си в Стара планина. Първо минахме табелата "Гранична зона"
и след два километра влязохме в селото. Имаше и гранична полиция. Мен не ме спряха. Явно, червения Опел изглеждаше достатъчно благонадеждно. А може би просто ги беше напекло слънцето и не им се занимаваше.
Отивахме в село Дълги дел не просто така. Имахме си цел. Да видим изворите на Огоста и поляната с пейките.
Дългоделци ги признах за най-великите купонджии. Малко са им националните празници, малко са им Трифон Зарезан, Ивановден, Заговезни и останалите червени дати в църковния календар ами са си направили и свой личен дългоделски празник. Всяко лято първата събота на август се тържествува празника на гората. Логично - там гора бол. Процедурата е следната: от сутринта цялото село се изсипва на въпросната поляна, която не се оказа поляна ами двата бряга на един от притоците на Огоста. Две кокетни мостчета. Плац за танците. И маси със пейки. Някои са си направили цели бунгала, други са си сковали масите на две на три, трети са си украсили интериора:
И всеки си знае масата и пейката. Опват се софрите, музиката свири, танци, песни, ядене, пиене, децата тичат, възрастните прогресивно се напиват. Всичко върви по план. Къде по кафяно време, след като алкохола е драстично намалял, а народа драстично се е опил идва време на голямото къпане. Всичко живо, което е достатъчно пийнало, се цопва в рекичката и се окъпва. Кой с дрехите, кой без дрехите... на кого му пука? Леко изтрезнели и силно изтощени дългоделци прибират останалото от софрите и се прибират по къщите до другото лято. Ако някой дългоделец е поканил на този празник гост. И този гост е ял и пил и се е приобщил, така да се каже, към горската идея, той на другата година има право да си скове маса и пейки и да празнува с дългоделчани като един равноправен във всички отношения член. Като за целта горския му изписва от поверената гора съответното количество дървен материал.
КРАЙ
на първа част
продължението - утре
След кратка консултация с три дежурни баби - във всяко едно уважаващо себе си село има три дежурни баби, седящи на пейка и зорко оглеждащи околностите - разбрахме кой път да хванем. То, не , че имаше голям избор. Все по пътя, по пътя докато излезем от селото и после карам докато свърши въпросния път. И там са пейките.
Малко преди да излезем от селото мяркаме ей тази ограда:
Е! Как да не спрем да я снимаме!? Давам ляв мигач, отбивам пред оградата и сестра ми започва да я щрака.
И от тук започва историята на радиатора. Всичко, което четохте до преди малко си беше една увертюра или прелюдия към истинския разказ. Хората със слаби нерви да си вземат едно валидолче преди да продължат с четенето.
Изпод капака на колата се стелеше гъст пушек. Естествено го забелязах чак след като се назяпах на моливите от оградата. Поглеждам си таблото - всичко си е в норма. Излизаме навън със сестра ми. Строяваме се пред колата, споглеждаме се , а пушека си пуши /какво му остава да прави?/. Голямо шубе беше да вдигна капака ама няма на къде - вдигам. Бях се приготвила за огън и искри, така че тънката струйка биеща като фонтанчетата в Париж от едната серпентина на радиатора ми се стори като райско видение. Докато си отдъхвах, че няма да се взривим водата от радиатора тихичко си изтече в тревата. Как да не псуваш в такъв момент?! Теглих една от типа "Ерш твою мать". На руски за да не покварявам децата.
В такива моменти е важното да си поемеш въздух, после да не забравиш да издишаш и да решиш какво ще правиш. Положението беше доста сериозно. Без радиатор, сред нищото, до една ограда от моливи, с четири деца в колата. Баси. Звъним на нашия домакин - бяхме отседнали в едно комплексче с къщи за гости в Бистрилица. Човека вдига телефона и аз веднага го застрелвам с прекрасната новина:
- На края на Дълги дел сме и радиатора се спука.
Как ще реагирате на такова нещо? Според мен, човека почти успя да запази самообладание и ми каза:
- Стойте там - сякаш, можех да тръгна на някъде с пробит радиатор - след половин час сме при вас.
Имахме половин час. А ние бяхме тръгнали да гледаме пейките. Метнахме раницата с водата и тръгнахме по пътя към пейките. Аз си гледам часовника, че да имам време да се върна при колата. Много неудобно щеше да се получи те да пристигнат, а мен да ме няма. По някое време оставих сестра ми да върви с децата към заветните пейки, а аз се върнах обратно. Тъкмо на време. Пристигна подкреплението в лицето на нашия домакин /държелив пенсионер - бивш служител на външна търговия/ и неговия работник /заслужил алкохолик, който прави страхотни печени чушки с чесън ако е в достатъчно трезво състояние/. Отварям капака. Те се надвесват над нещастния ми радиатор. Аз гледам отстрани. Все пак мъжете са с предимство. Решиха да затапят дупката с чопче, което ще издялкат от някоя клонка, да налеем вода и да се предвижим до нещо по-цивилизовано. Като, идеята на домакина ни беше да закарам колата в Бистрилица, да махнат радиатора и да ходим в Монтана да търсим радиатор.
Обаче възникна проблем. И на двамата им треперят ръцете. По различни причини. Чопчето уж стана, но като се опитаха да го вкарат в дупката и дупката стана колкото малкото ми сладко пръстче. На мен в един момент ми писна да съм страничен наблюдател, пък и радиатора си е мой. Мярнах аптечката в колата на домакина ни и му казах да ми извади от там бинт. Затапих вече двете дупки с бинт, хубаво го натъпках с помощта на иначе прекрасното му швейцарско ножче /и аз искам такова/ и после с клещите на същото ножче стегнах двата края. Проблема с теча беше решен. Напълнихме пак радиатора с вода, оставихме работника да наглежда колата дали ще вдигне температура, а ние отидохме да приберем децата и сестра ми от прословутите пейки. Така, че и аз ги видях. Макар и за малко.
Върнахме се при колата. Домакина ни пак ни юрка да тръгваме за Бистрилица.
- Момент,- му казвам - да си поръчам радиатор. - и звъня на Севди. Той има магазин за части на Опел. Е, вярно, че в Русе, но те са си мафия.
- Севди, седя насред нищото с пробит радиатор. След един час ще съм в Монтана. Намери ми радиатор и ми кажи от къде да го взема.
Севди само каза:
- Ще ти се обадя след малко.
И след малко ми даде телефона на магазина в Монтана, където ме чакат с радиатора. Звъня на монтанския магазин.
- Здравейте, аз съм онази без радиатор от Русе. - обясниха ми хората къде се намират /домакините ни го знаеха къде е/, казаха колко ще струва /115лв/ и че ще подсигурят кой да ми го смени. Всичко вървеше по план.
Пристигнахме в Монтана, взех си радиатора, платих 95лв /защото Севди се обадил да ми го дадат на доставни цени и да го минат през неговия магазин/, момчето, което щеше да ми смени радиатора, ме чакаше и след един час имах нов радиатор.
Вечерта седнахме под ореха, наляхме си по една чаша вино с аромат на теменужки и вдигнахме наздравица за дългоделци, истинските приятели и майките.
-
1
Препоръчани коментари