emmi - блог

  • публикации
    128
  • коментари
    1842
  • прегледи
    152215

за бог да прости

emmi

273 прегледа

Дядо ми Иван беше официално бръснарин. А неофициално си беше цигуларя на селото. Даже май по-скоро беше официално цигулар, а не много официално бръснар. Но в никакъв случай не беше земеделец. Като започнаха да връщат нивите той беше единствения, който каза, че ниви не иска. И който иска да ги работи - да си ги взема. Човека беше изпаднал в ужас, че пак ще трябва да занимава с ниви.

Гледаше гълъби. Два гълъба. И винаги се казваха Игната и Иван. Караше колело. До последно. Сега да ме питате на колко почина.......... Какво значение има? Веселяк човек беше.

За какво ви разказвам всичко това ли? Утре е Арахангелова задушница. Хората ще отидат на гробища да посетят близките си. Поне те така си мислят. Ще раздават варено жито, ще палят свещи, ще подредят гробовете за зимата.

Аз няма да отида. Не мисля, че са там. Някъде наоколо са. Докато си спомняме за тях. Докато разказваме за тях на децата си. Докато ги сънуваме.

Подавам ви това за бог да прости.

Подайте и вие. С един спомен.




10 Коментара



Taka e emmi,те остават при нас-докато има кой да ги помни.Преди месец се разделих със много добър приятел.Не го почувствах като раздяла,просто приех факта,че не го виждам,не и в буквалния смисъл.Мисля си често за него..и се усмихвам.Ех този Коко,все такива едни ще ги свърши!!!

Сподели този коментар


Линк към коментара

Знаеш ли момиче,мисля,че загубих всички,били от значение за мен...и себе си загубих някъде в бързането напред.В църква рядко стъпвам.Когато реша да почета паметта на мъртвите ми любими хора,паля цигара и я оставям да изгори в пепелника.Нали Бог е навсякъде,всевиждащ и всеопрощаващ,той ще ме разбере...А ако не ме разбере,майната му-толкова е и всевиждащ.Но те,те ще разберат.Те-моите мъртви любими хора.Знаеш ли,не те познавам,но ме трогна откровената ти реакция към скръбта в навечерието на този тъжен ден.Целувам те по бузата и ти обещавам една цигара и за дядо ти-нека почива,обичан,в мир.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Знаеш ли момиче,мисля,че загубих всички,били от значение за мен...и себе си загубих някъде в бързането напред.В църква рядко стъпвам.Когато реша да почета паметта на мъртвите ми любими хора,паля цигара и я оставям да изгори в пепелника.Нали Бог е навсякъде,всевиждащ и всеопрощаващ,той ще ме разбере...А ако не ме разбере,майната му-толкова е и всевиждащ.Но те,те ще разберат.Те-моите мъртви любими хора.Знаеш ли,не те познавам,но ме трогна откровената ти реакция към скръбта в навечерието на този тъжен ден.Целувам те по бузата и ти обещавам една цигара и за дядо ти-нека почива,обичан,в мир.

Момче, списъка е дълъг. За съжаление. Дядовци, баби, майка, баща.....Болката си е прибрана дълбоко. Научих я да кротува. Но не съм изгубила себе си - напротив.

Запали една - баща ми пушеше.

И намери себе си.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Съжалявам за лиричните отклонения,не са ми присъщи и няма да се повторят.


Сподели този коментар


Линк към коментара

Еми , мила и аз така усещам нещата

Дядовците ми и баща ми са там

Седяхме на верандата със сестра ми и общувахме мълчейки. Нали знаете - има хора с които можеш да общуваш мълчейки. Гледахме боровете по края на оградата, прясно окосената трева на поляната пред верандата, мълчахме и пиехме кафе.

И тя ме попита. А може би попита себе си...

"Къде щяхме да бъдем ако не ги бяхме загубили толкова рано?"

"Във всеки случай - не тук" - и отговорих.

Хубавите неща продължават кратко, но пък се запомнят за дълго. И те правят добър човек.

Дали да не ви сготвя нещо вкусничко?

Сподели този коментар


Линк към коментара

Вчера станаха 10 години откакто почина прадядо ми. И аз не ходих на гробища...

Бях студентка първикурс, още нямах мобилен телефон и тъкмо се бяхме приготвили да ходим на кръчма цялата тайфа. Около 20 човека, да не бяхме и повече. Точно преди да поръчаме такситата, ме викнаха долу на портала, че ме търсели по телефона. Мама се обади "Почина !"

Той беше възрастен и болен. Рак. Чакаха го.

Четири дни преди тази случка майка ми се обади "Веси, той е много зле, не може да говори вече" Хванах автобуса и се прибрах. Когато седнах до леглото му и хванах ръката му, нямах сили да дишам. Този човек ме беше отгледал с приказките на Андерсен и с меда си - моят прадядо. А сега жълт, изпит и безизраен. Само очите му говореха. Напъваше се да ми каже нещо, но не можеше. Устните му се отваряха леко, но нито звук от тях. А аз само повтарях, "Тук съм, тук съм !" А той стискаше ръката ми,доколкото можеше и все така искаше да ми каже нещо.

Голямата мечта на този човек е била, да има 'учен' човек в семейството. Баба ми някога, не е имала желание да учи. След това той е давал мило и драго, майка ми да иде да учи, уви...нея пък не я приели. Вуйчо ми и учене - да да. Мен ме приеха да уча, три месеца, преди той да почине. Аз бях неговата гордост !

Прибрах се за лекции и майка ми звънна на другия ден. Каза ми, че се е подобрил, вдигнал се е от леглото и е проговорил. Чувствал се по добре и видимо бил. Минаха два дни и тя се обади с лошата новина.

Облякох си черните дрехи и не исках да ходя никъде. Исках да остана и да се наплача. Приятелите ми тогава не ме оставиха. Завлякоха ме на сила с тях и не се отделиха цяла вечер от мен. Но не ме оставиха сама...

Кога минаха 10 години ?!

Преди това изгубих другата си прабаба и прадядо, но бях по малка. Тази загуба, беше една от големите в съзнателният ми живот. Днес вече, толкова много хора ме напуснаха и аз все още приемам твърде тежко всички загуби. Кмата ни, дядо ми, чичо ми, двама близки приятели...Нека всички те почиват в мир ! Бог да ги прости !

Сподели този коментар


Линк към коментара

Аз не отидох дори на погребението на баба и дядо -не ме пуснаха. Споменавам само едната, но всъщност и двете починаха, а единият ми дядо е починал още преди аз да се родя...Но аз също не съм ходила на гробища. Само на една задушница ме заведоха на гроба на дядото на мъжа ми- много го уважавах човека, но ми стана гузно, че съм отишла на неговия гроб, а не и на гроба на моите баба и дядо, затова едва ли ще ида пак...

Иначе и аз се сещам много за тях, даже напоследък се усетих, че баба, която ме е отгледала, много ми липсва :sad:

Сподели този коментар


Линк към коментара

Първо - житото, виното и "подаването", което се прави на Задушница не са за умрелите !

Избийте си тия простоии от главите.

Това се прави от живите заради живите.

В Евангелието е казано : "Бог не е Бог на мъртвите, но на живите" (Мат. 22:32)

Но е и казано : "Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост" (Сир. 7:36).

Символите на житото, виното и хляба са :

Житото : "няма да оживее, ако [първо] не умре" (1Кор. 15:36), затова вареното жито символизира възкресението

Виното символизира кръвта на Иисус Христос .

Питката е обреден хляб и в нея всеки край влага различна символика с украсите по нея.

Самото "подаване" е израз на благотворителност - освен на другите опечалени, ти трябва да дадеш и на просяците, на нуждаещите се, на бедните в твоята махала.

А ходенето на гробищата е за почистване на гробоветре, срещи с други хора, споделяне на мъката с другите опечалени.

Що за изказване :

Аз няма да отида. Не мисля, че са там

?

Коя бабичка ти е напълникла главата със суеверия ?

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход