Taka e emmi,те остават при нас-докато има кой да ги помни.Преди месец се разделих със много добър приятел.Не го почувствах като раздяла,просто приех факта,че не го виждам,не и в буквалния смисъл.Мисля си често за него..и се усмихвам.Ех този Коко,все такива едни ще ги свърши!!!

Знаеш ли момиче,мисля,че загубих всички,били от значение за мен...и себе си загубих някъде в бързането напред.В църква рядко стъпвам.Когато реша да почета паметта на мъртвите ми любими хора,паля цигара и я оставям да изгори в пепелника.Нали Бог е навсякъде,всевиждащ и всеопрощаващ,той ще ме разбере...А ако не ме разбере,майната му-толкова е и всевиждащ.Но те,те ще разберат.Те-моите мъртви любими хора.Знаеш ли,не те познавам,но ме трогна откровената ти реакция към скръбта в навечерието на този тъжен ден.Целувам те по бузата и ти обещавам една цигара и за дядо ти-нека почива,обичан,в мир.

Знаеш ли момиче,мисля,че загубих всички,били от значение за мен...и себе си загубих някъде в бързането напред.В църква рядко стъпвам.Когато реша да почета паметта на мъртвите ми любими хора,паля цигара и я оставям да изгори в пепелника.Нали Бог е навсякъде,всевиждащ и всеопрощаващ,той ще ме разбере...А ако не ме разбере,майната му-толкова е и всевиждащ.Но те,те ще разберат.Те-моите мъртви любими хора.Знаеш ли,не те познавам,но ме трогна откровената ти реакция към скръбта в навечерието на този тъжен ден.Целувам те по бузата и ти обещавам една цигара и за дядо ти-нека почива,обичан,в мир.

Момче, списъка е дълъг. За съжаление. Дядовци, баби, майка, баща.....Болката си е прибрана дълбоко. Научих я да кротува. Но не съм изгубила себе си - напротив.

Запали една - баща ми пушеше.

И намери себе си.

Съжалявам за лиричните отклонения,не са ми присъщи и няма да се повторят.

Еми , мила и аз така усещам нещата

Дядовците ми и баща ми са там

Еми , мила и аз така усещам нещата

Дядовците ми и баща ми са там

Седяхме на верандата със сестра ми и общувахме мълчейки. Нали знаете - има хора с които можеш да общуваш мълчейки. Гледахме боровете по края на оградата, прясно окосената трева на поляната пред верандата, мълчахме и пиехме кафе.

И тя ме попита. А може би попита себе си...

"Къде щяхме да бъдем ако не ги бяхме загубили толкова рано?"

"Във всеки случай - не тук" - и отговорих.

Хубавите неща продължават кратко, но пък се запомнят за дълго. И те правят добър човек.

Дали да не ви сготвя нещо вкусничко?

Вчера станаха 10 години откакто почина прадядо ми. И аз не ходих на гробища...

Бях студентка първикурс, още нямах мобилен телефон и тъкмо се бяхме приготвили да ходим на кръчма цялата тайфа. Около 20 човека, да не бяхме и повече. Точно преди да поръчаме такситата, ме викнаха долу на портала, че ме търсели по телефона. Мама се обади "Почина !"

Той беше възрастен и болен. Рак. Чакаха го.

Четири дни преди тази случка майка ми се обади "Веси, той е много зле, не може да говори вече" Хванах автобуса и се прибрах. Когато седнах до леглото му и хванах ръката му, нямах сили да дишам. Този човек ме беше отгледал с приказките на Андерсен и с меда си - моят прадядо. А сега жълт, изпит и безизраен. Само очите му говореха. Напъваше се да ми каже нещо, но не можеше. Устните му се отваряха леко, но нито звук от тях. А аз само повтарях, "Тук съм, тук съм !" А той стискаше ръката ми,доколкото можеше и все така искаше да ми каже нещо.

Голямата мечта на този човек е била, да има 'учен' човек в семейството. Баба ми някога, не е имала желание да учи. След това той е давал мило и драго, майка ми да иде да учи, уви...нея пък не я приели. Вуйчо ми и учене - да да. Мен ме приеха да уча, три месеца, преди той да почине. Аз бях неговата гордост !

Прибрах се за лекции и майка ми звънна на другия ден. Каза ми, че се е подобрил, вдигнал се е от леглото и е проговорил. Чувствал се по добре и видимо бил. Минаха два дни и тя се обади с лошата новина.

Облякох си черните дрехи и не исках да ходя никъде. Исках да остана и да се наплача. Приятелите ми тогава не ме оставиха. Завлякоха ме на сила с тях и не се отделиха цяла вечер от мен. Но не ме оставиха сама...

Кога минаха 10 години ?!

Преди това изгубих другата си прабаба и прадядо, но бях по малка. Тази загуба, беше една от големите в съзнателният ми живот. Днес вече, толкова много хора ме напуснаха и аз все още приемам твърде тежко всички загуби. Кмата ни, дядо ми, чичо ми, двама близки приятели...Нека всички те почиват в мир ! Бог да ги прости !

Аз не отидох дори на погребението на баба и дядо -не ме пуснаха. Споменавам само едната, но всъщност и двете починаха, а единият ми дядо е починал още преди аз да се родя...Но аз също не съм ходила на гробища. Само на една задушница ме заведоха на гроба на дядото на мъжа ми- много го уважавах човека, но ми стана гузно, че съм отишла на неговия гроб, а не и на гроба на моите баба и дядо, затова едва ли ще ида пак...

Иначе и аз се сещам много за тях, даже напоследък се усетих, че баба, която ме е отгледала, много ми липсва :sad:

Първо - житото, виното и "подаването", което се прави на Задушница не са за умрелите !

Избийте си тия простоии от главите.

Това се прави от живите заради живите.

В Евангелието е казано : "Бог не е Бог на мъртвите, но на живите" (Мат. 22:32)

Но е и казано : "Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост" (Сир. 7:36).

Символите на житото, виното и хляба са :

Житото : "няма да оживее, ако [първо] не умре" (1Кор. 15:36), затова вареното жито символизира възкресението

Виното символизира кръвта на Иисус Христос .

Питката е обреден хляб и в нея всеки край влага различна символика с украсите по нея.

Самото "подаване" е израз на благотворителност - освен на другите опечалени, ти трябва да дадеш и на просяците, на нуждаещите се, на бедните в твоята махала.

А ходенето на гробищата е за почистване на гробоветре, срещи с други хора, споделяне на мъката с другите опечалени.

Що за изказване :

Аз няма да отида. Не мисля, че са там

?

Коя бабичка ти е напълникла главата със суеверия ?