• публикации
    25
  • коментари
    26
  • прегледи
    27714

Възмутително!

Stalik

234 прегледа

Принципно ползвам дневника си, за да събирам материали и като хранилище за статии. Като изключение обаче сега ще го използвам като истински дневник - за да споделя преживяване от ежедневието. Защото това, на което станах свидетел, толкова ме отврати и ме накара така да горя от вътре, че изпитвам крайната нужда да обърна внимание върху събитието като поредно доказателство за един печално настанил се упадък от последните няколко години у нас.

Още през 90-те години на 19 век изтъкнатият френски социолог Давид-Емил Дюркем изкова термина аномия, за да означи онова състояние на обществото, което се наблюдава в условията на т.нар. "преход", в който нашата Мати Болгария е вече повече от 15 години. В контекста на съвремието ни няма термин, по-подходящ за обрисуването на последствията от глобализацията върху културата и "душевния бит" на личността. Е, Дюркем говори за "разрушаване базовите елементи на културата", за последствия като необичайно високо ниво на престъпността и самоубийствата и пр. Но днес термина се използва и в смисъла на общ упадък на морала, културата и загуба на идентичността на националните и общочовешките ценности. Ценности, нека напомня, засвидетелствани и утвърдени като общо постижение и стремеж на човешкия род с международния документ от 1948 г., известен като "Всеобща декларация за правата на човека". "Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Те са надарени с разум и съвест и следва да се отнасят помежду си в дух на братство." Това гласи член първи. Всички. Но някои, пигмеи на духа, бедни, но рядко заслужаващи съчувствие люде, лишени от редица елементарни достижения на следпросвещенското хуманитарно знание, яростно и без капка чувство за срам ден и нощ работят неуморно, за да отрекат, оплюят и прегазят това абсолютно аксиоматично положение, на което човека и правото не са автори, а просто свидетели, които констатират. Сиреч това положение е надчовешки и надцивилизационен принцип.

Казвам всичко това, за да подчертая с театралния подход на контраста гнусотата на случката, на която за съжаление станах свидетел. И след това изложение така простовато седи въпросната случка от баналното ежедневие, че се колебая уместно ли беше. Пътувах в един от великолепните стари тролеи на столичния градски транспорт. Както винаги става по обяд, тролей номер 1 движещ се от подлеза на НДК в посока към паметника на Патриарх Евтимий, аристократично закъсняваше с може би около 20 минути (сиреч предния бе минал преди около 35!). И разбира се бе прилично претъпкан така, че когато милият иначе шофьор удря рязко спирачка, след като е дал газ до дупка (а това те правят на всеки пети метър), все се намира някой я да те понастъпи, я да ти шибне един лакът, ей тъй, за разведряване, да не заспиш. И тук спирам с иронията.

В тролея на т.нар. "колело", свързващо двете части на превозното средство, имаше четири циганки. Едната познавам по физиономия, предвид че често я засичам във въпросния тролей. Другите три, които не бяха с нея, имаха онзи добре познат подозрителен вид на тръгнали на лов джебчийки. Вероятно бе така, защото моята "позната" също се усъмни в това. На спирката намираща се до бул. "Граф Игнатиев" въпросните три девойки тръгнаха да слизат. Познатата на мен циганка обаче е от оня по своему приятен (и досаден) род простовати "народни" хорица, които често обичат да приказват без нужда и се обръщат само при среща с погледа ти към теб на "ти", започвайки да ти разказват нещо си (най-често живота си) без нито да те познават, нито да си желал това от тях. Сиреч тя е доста бъбрива. Докато трите "работнички" слизаха от тролея, четвъртата циганка, която остана при нас в превозното средство, подвикна след тях с укори, които не мога да цитирам. На кратко ги упрекна за това което вършат и че печелят на етническите си събратя лоша слава. Трябваше да се съглася с това. Но дори след затварянето на вратите жената продължи да си нарежда къде под нос, къде на някой непожелал съдбата си слушател, какви безсрамници били "тези" и как хората трябвало да пазят чантите си. Уви, аз бях така притиснат, че нямах никаква видимост към случилите да бъдат събеседници на нашата бедна героиня, но след като партидата им бе сменена на спирката срещу спортната палата нещата взеха непредвиден и крайно неприятен обрат. Вече втора спирка нашата другарка нареждаше ("Тръгнали да крадат на хората от чантите, че не могат да работят, мързи ги..."), когато някъде съвсем близо зад гърба ми, но така че да не видя кой е, защото видимостта бе препречена от хората, се разнесе младежки арогантен глас:

- Затова и ти си тръгнала, нали?

- Не бе лельо, аз на хората да казвам да се пазят че са тръгнали да крадат...

- Абе млъквай ма, никой не е длъжен да те слуша. Такива като теб са ми ясни! Искаш да те набия ли!?

- Ама аз не съм с тях бе лельо, бях на работа досега и се прибирам. И аз съм работила и...

- Млъквай ма! Искаш тук пред хората ли да те набия бе!? За такива като тебе само газови камери! Млъквай, че ше те потроша!

Тук нещо в мен вече кипна. Не толкова думите на това лишено от елементарна култура момче ме жегнаха, колкото болезненото и невъзмутимо мълчание на всички наоколо. В този момент като че мълчанието повече от всякога бе знак на съгласие. И за мой ужас нашата печална героиня, страдаща от тази така ужасяваща приказливост на народните хорица, продължи да се обяснява, несъзнавайки колко е нужно в този момент мълчанието. Извърнах се възмутен, но можах да срещна само празния поглед на мъжа зад мен, който - какъв срам за него! - бе млад, висок и здрав мъж на не повече от 35-40 години. И за тази си чудесна иначе възраст обаче той явно не бе достигнал до прозрение за това що е то човешко достойнство. Или пък просто бе овца, мълчалива и кротка като останалите наоколо. В този момент вратите се отвориха и вече противният за мен младеж слезе. Мярнах го най-сетне през прозореца - келеме на има-няма 20 години, с евтино яке от оня тип, който хорицата наричат "пухенка" (бог знае кой му е дал това нелепо име) и каскет, със старателно изрисуван на него кръст "патé" - популярен елемент от неонацистките сайтове, макар да се използва с много други приложения. Останах като гръмнат. Изумлението ми стремително прерасна в гняв - гняв не просто от тъжната истина за вече масово загнездилата се болест "национализъм", която е старателно афиширана и пропагандирана от полукриминални групировки като партия "Атака" на Волен Сидеров, а най-вече заради овчето равнодушие на онези "граждани" с "доблест" и "съвест", които глупавото решение на Жельо Желев да премахне Софийското гражданство са огрели и подслонили в столицата на България, членка на Европейския съюз!!!

Чак след като онзи слезе бедната жена, която, ако не се лъжа, действително работи и то в така популярния напоследък "Мол на София", осъзна ситуацията. Тя ненадейно най-сетне замълча. Обърна се към прозореца и аз я погледнах в очите. Уви, не можах да разбера израза им - страх или просто изумление показваха те. Но крачката между двете е малка. И гневът бавно изтля в мъка и съжаление. И в едно каменно студено безсилие пред несправедливостта по света. "Културата не е изобретение на провинциализма", бих възкликнал в духа на Уайлд. Но осмислянето на този факт никак не оправя положението сам по себе си, нали!?...




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход