• публикации
    25
  • коментари
    26
  • прегледи
    27712

Въпроси и отговори за половата ориентация и хомосексуалността

Stalik

1867 прегледа

Въпроси и отговори за половата ориентация и хомосексуалността

Какво е полова (сексуална) ориентация?

Половата (сексуална) ориентация представлява трайно емоционално, романтично, сексуално или любовно привличане към даден човек. Тя е лесно отличима от останалите компоненти на сексуалността - биологичния пол, половата идентичност (чувството, че си мъж или жена) и социалният пол (полово-ролевото поведение; спазването на културните норми за мъжествено и женствено поведение).

Сексуалната ориентация се проявява чрез континуум на сексуалното поведение, вариращ от преимуществено хетеросексуално до преимуществено хомосексуално, и включва разнообразни форми на бисексуалността. Бисексуалните личности могат да изпитват сексуално, емоционално и любовно влечение както към своя, така и към противоположния пол. Лицата с хомосексуална ориентация понякога се наричат гейове (отнася се за мъжете и жените) или лесбийки (отнася се само до жените).

Сексуалната ориентация е различна от сексуалното поведение, защото тя покрива параметри като чувствата и начина по който самите ние гледаме на себе си (самоосъзнаваме се). Хората могат и да не изразяват половата си ориентация в поведението си.

Какво предизвиква формирането на различни полови ориентации?

Съществуват редица теории за произхода на сексуалната ориентация; повечето учени днес са съгласни, че половата ориентация най-вероятно е резултат от комплексното взаимодействие от когнитивни, биологически фактори и фактори в средата. У повечето хора тази ориентация се оформя в ранна възраст. Съществуват значителни доказателства в полза на тезата, че биологията, включително генетичната структура и вродените хормонални фактори, играят забележителна роля в оформянето на човешката сексуалност. Накратко, важно е да се отбележи, че вероятно причините за оформянето на половата ориентация на дадена личност са много и могат да бъдат различни при различните хора.

Избор ли е половата ориентация?

Не. Човешките същества не могат да избират дали да бъдат хетеро или хомосексуални. Половата ориентация се появява при повечето хора в ранното юношество без някакъв предшестващ сексуален опит. Макар че можем да избираме кога да откликваме на чувствата си, психолозите не считат, че сексуалната ориентация представлява съзнателен избор, който може да бъде доброволно променян.

Може ли психологическо лечение да промени половата ориентация?

Не. Макар че много хомосексуални имат успешен и щастлив живот, някои хомо или бисексуални хора могат да пожелаят промяната на половата си ориентация посредством терапия, понякога под натиска на членове на семейството си или пък религиозни групи. В действителност обаче хомосексуалността не е болест. Тя не се нуждае от лечение и не подлежи на промяна.

Въпреки това, не всички гейове, лесбийки и бисексуални, които търсят помощта на специалист по психично здраве, желаят да променят половата си ориентация. Хомо и бисексуалните често търсят психологическа помощ при процеса на "разкриване" (coming out) на сексуалната им ориентация пред роднини и близки или пък помощ за справяне с предразсъдъците спрямо тях, но реалното мнозинство търси професионална помощ по същите причини, по които и хетеросексуалните.

Ами така наречените "Терапии за преориентация"?

Някои терапевти, които практикуват т.нар. репаративни (поправящи) или конверсионни (обръщащи) терапии, публикуват доклади, в които твърдят, че успешно са променяли сексуалната ориентация на клиентите си от хомо към хетеросексуална. Внимателен преглед над подобни доклади обаче, показва няколко фактора, предизвикващи съмнение за достоверността на подобни твърдения. Мнозинството подобни доклади например, са дело на организации с идеологически перспективи, осъждащи хомосексуалността. Освен това, подобни твърдения са слабо подкрепени с документация. Например, периода след интервенцията не е следен и периодично документиран, каквато е стандартната практика за проверка валидността на психологическата интервенция.

Американската психологическа асоциация е притеснена от практиката на подобни терапии и потенциалната вреда, която те могат да нанесат на пациентите. През 1997 г., представителния съвет на асоциацията, излезе с резолюция, потвърждаваща психологическата си позиция спрямо хомофобията в професионалната практика и подробното разяснение правата на клиентите за непредубедено лечение и самоопределение. Всяка личност, подложила се на терапия по въпрос свързан с половата й ориентация, има правото да очаква, че подобна интервенция ще бъде извършена в професионална неутрална среда, освободена от всякакви социални предубеждения.

Психично заболяване ли е хомосексуалността?

Не. Психолози, психиатри и други специалисти по ментално здраве са единодушни, че хомосексуалността не е болест, умствен или емоционален проблем. Повече от 35 години обективни и научно издържани изследвания показаха, че хомосексуалността сама по себе си, не може да се асоциира с психичните заболявания, емоционалните или социални проблеми. Някога тя се считаше за заболяване, поради наличната предубедена информация, с която разполагаха специалистите и обществото. Ранните изследвания върху гейовете, лесбийките и бисексуалните имаха за обект на изследванията си само подложени на някакво психологическо лечение лица, като по този начин се вадеха грешни изводи. Когато изследователите се заеха с разглеждане на случаи, при които не са налице реални психологически проблеми, идеята че хомосексуалността представлява подобно състояние бързо бе разобличена, като невярна.

През 1973 г. Американската психиатрическа асоциация потвърди важността на новите, по-добри изследвания и свали хомосексуалността от списъка си с психически и емоционални заболявания. Две години по-късно Американската психологическа асоциация излезе с резолюция, подкрепяща депатологизацията. За повече от 25 години двете асоциации подтикнаха мнозинството от здравни специалисти да помогне за прогонването на стигмата на психично заболяване, която някои все още асоциират с хомосексуалната ориентация.

Могат ли гейовете, лесбийките и бисексуалните да бъдат добри родители?

Да. Сравнителни изследвания на групи деца отгледани от хомосексуални и от хетеросексуални семейства не показаха никакви разлики в развитието на двете групи по четири критически критерия: интелектуалното развитие, психологическата приспособимост, социалната приспособимост и изграждането на приятелски връзки. Важно е да се отбележи, че сексуалната ориентация на родителя не може да определи тази на детето.

Друг мит за хомосексуалността е вярата, че гейовете проявяват по-голяма тенденция от хетеросексуалните мъже към сексуално насилие над деца. Няма доказателства в подкрепа на това твърдение.

Защо някои гейове, лесбийки и бисексуални "разкриват" сексуалната си ориентация?

Защото споделянето на този аспект от тяхната личност е важен за тяхното психическо здраве. Всъщност, процесът на оформяне на идентичността на лесбийките, мъжете гейове и бисексуалните, наречен "разкриване", е силно обвързан с психологическата приспособимост — колкото по-позитивна е гей, лесбийската или бисексуалната идентичност, толкова по-добро е общото психическо здраве и увереност в себе си.

Защо процесът на разкриване е толкова труден за някои хомо и бисексуални?

За някои хомо и бисексуални лица процеса на разкриване е лесен, за други не. Често лесбийките, гейовете и бисексуалните изпитват страх, чувство за различност и самота когато за пръв път осъзнават, че сексуалната им ориентация е различна от нормата на общността. В частност това важи за онези, които осмислят ориентацията си в детска или юношеска възраст, което не е необичайно. В зависимост от семейната среда и мястото където живеят, те могат да се сблъскат с предразсъдъците и погрешната информация за хомосексуалността. Юношите могат да бъдат особено уязвими към вредните ефекти на предразсъдъците и стереотипите. У тях може да се породи страх от отхвърляне от страна на семейството, приятелите, колегите или религиозните институции. Някои хомосексуални се боят да не изгубят работата си или да станат обект на тормоз в училище, ако се разбере публично за ориентацията им. За съжаление хомо и бисексуалните са подложени на по-голям риск от физическо нападение и насилие, отколкото хетеросексуалните. Изследвания проведени в Калифорния в средата на 90-те години на 20 век показаха, че близо 1/5 част от всички лесбийки участвали в проучването и повече от 1/4 от хомосексуалните мъже респонденти на изследването, са били жертви на престъпление от омраза, на базата на тяхната сексуална ориентация. Друго изследване показа, че приблизително 500 млади мъже, половината от участвалите в изследването, са били обект на някаква форма на анти-гей агресия, от обидни квалификации до физическо насилие.

Какво може да бъде направено за преодоляване на предразсъдъците и дискриминацията към хомо и бисексуалните?

Изследванията показват, че хората с най-позитивно отношение към гейовете, лесбийките и бисексуалните, са тези, които познават лично поне един човек с различна от хетеросексуалната ориентация и го имат за близък приятел или колега. Поради това психолозите вярват, че негативните нагласи към групата на хомо и бисексуалните е проява на предразсъдък, основан не на личен и задълбочен опит, а на заучени стереотипи и предразсъдъци.

Нещо повече, защитата от насилие и дискриминация е толкова важна, колкото и при останалите малцинствени групи. Правораздаването в някои американски щати разпознава престъплението срещу личността основано на сексуалната ориентация, като "престъпление от омраза" и 10 от американските щати имат изработено законодателство срещу дискриминацията на базата на сексуалната ориентация.

Защо е важно обществото да бъде по-добре образовано по въпросите на хомо и бисексуалността?

Образоването по въпросите на сексуалната ориентация може да развенчае редица предразсъдъци. Коректната информация по въпроса е особено важна за младите хора, които тепърва откриват и осмислят собствената си сексуалност — била тя хомо, би или хетеросексуална. Опасенията, че достъпа до подобна информация "проповядва" хомосексуалност и "създава" повече хомосексуални са невалидни — информацията по въпросите на хомосексуалността не може да направи някого гей или хетеросексуален.

Предразположени ли са към ХИВ-позитивност хомо и бисексуалните?

Не. Това е често срещан мит. В действителност риска от заразяване със СПИН е в пряка зависимост от поведението на личността, не от сексуалната ориентация. Това което е важно да се помни за СПИН, е че е заболяване предотвратимо главно чрез безопасни сексуални практики и избягване употребата на наркотични вещества, приемани по опасен начин.

apalogojn3.gif

© 2007 Радослав Стоянов, превод.

© 2007 American Psychological Association

750 First Street, NE, Washington, DC 20002-4242

Telephone: 800-374-2721; 202-336-5500. TDD/TTY: 202-336-6123

Никаква част от настоящото резюме не може да бъде възпроизвеждана в електронен или друг вид без разрешението на преводача и посочването на източника. stalik@kaldata.com




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход