Една червена роза от Бог
Бяха изминали 4 години-откакто се върнах отново.
Тогава Ти ме попита дали искам да се прибера у Дома или да остана.Аз избрах да остана.
И днес дойдох да Ти благодаря-че съм жива,че ме има.
Тръгвайки към храма започна да вали.
Това бяха сълзите ми от болката,познавах ги добре.
Занесох ги и там-с молитвата си,и с Душата си.
Когато излязох дъжда беше спрял.
След минути завих по улицата и тогава срещу мен грейна Слънцето.
Едно красиво и голямо Слънце.
Спрях да му се порадвам и пак се разплаках-защото ми каза:
"Няма да те изоставя,никога не съм те изоставял,ти си моето смело и силно момиче."
"Благодаря ти,Господи,знам че сега ме носиш на ръце,защото ми е много трудно..."
"Не,не те нося на ръце.Ти вървиш сама."
Усмихнах се и продължих.
А малко преди моя дом,на края на една пътечка,имаше оставена роза.Сякаш някой току-що я беше откъснал-невероятно красива тъмночервена роза с нежни капчици от дъжда.
Знаех - беше за мен.
Една роза от Бог.

Препоръчани коментари