I- ва част.
Будене /да не се бърка със ставането/ в шест четирдесет и пет. Пет минути да се освястя кое звъни и защо звъни. Търсене на нещото, което звъни. Важно е да се нацели правилното копче за да спре да звъни. Ставане.
Първо събуждане на младия наследник да става за училище. Отиване в тоалетната. Второ събуждане на младия наследник да става за училище с предупреждение, че ще закъснее.
Извеждане на псето на сутрешна разходка. Мотаене в квартала. Няма никой освен мен, кучето и камиона за боклук. Прибиране вкъщи. Трето събуждане на младия наследник с отнемане на спалните му принадлежности и наритване в банята. Периодично напомняне на диването да побърза.
Седем и половина настаняване в колата заедно с младия наследник за да бъде транспортиран до учебното му заведение.
Седем и четирдесет връщане вкъщи. Закуска. Обличане за работа. Жалък опит за привеждане в приличен вид на обитаемите помещения.
Осем четирдесет и пет тръгване за работа.
II- част.
Две обиколки докато намеря къде да паркирам и преговаряне на популярните думи като „патка”, „смотаняк”, „заплес”, „откачалка” и др.
Девет часа - пристигане в офиса.
Обичайната лудница до седемнадесет часа. Разговори с откачалки по телефона, разговори с други откачалки, дошли директно в офиса, разговори със случайно нормални /много рядко/, обикаляне из града по огледи с други откачалки, данъчни оценки, кадастрални схеми, нотариус, съда, прокуратурата, ядене на нещо си по някое време.
В пет часа /в най-добрия случай/ заключване на офиса.
III - част
Две минути стоене пред офиса за да се сетя къде съм си оставила колата.
Отбиване в СБА за пазаруване на прехрана.
Прибиране вкъщи в осемнадесет часа.
Половин часова разходка с псето. Шляене по улиците и търпеливо изчакване да си свърши "работата". Все още се срещат хора.
Осемнадесет и тридесет прибиране вкъщи с псето. Подреждане на покупките по места. Успоредно се опитвам да разбера от малкото диване как е минал денят му в училище. Отговаря ми се едносрично и по-често нечленоразделно /особено на въпроса "готов ли си с домашните?"/.
Деветнадесет часа отивам да прибера голямото диване от училище.
Деветнадесет и тридесет и пет се връщаме вкъщи. Следва отговор на актуален въпрос "Мамо, какво ще ядем?", отнемащ един час. След час - вечеря. Мама си налива чаша вино защото, както казва и Клаудия Шифър в онайзи реклама, "го заслужава". Диванетата щастливо се наплюскват като успяват и да се дракат помежду си. Масата се прибира и покривката се хвърля за пране.
Двадесет и един часа. Привиква се младия наследник да си разкаже урока по история, география или човека и природата /според програмата/. ако не го разкаже задоволително го разказва докато не го направи. Мама си е наляла втора чаша защото има нужда.
Двадесет и два часа. Изритване на голямото диване от компютъра.Мама и тя е човек.
Двадесет и три часа. Стартиране на процедурата за лягане. Оправяне на легла, миене на зъби, търсене на пижами и т.п.
Двадесет и три часа и тридесет минути. Всички са по леглата. Псето хърка блажено в краката ми, котката е зад гърба ми, децата са завити. Заспивам мигновено.
И така пет пъти в седмицата...........
Препоръчани коментари