Барселона - Ситджес. Разбъркано.
От emmi
· 1982 прегледа
Hola! Como estas драги читатели, а? И аз съм добре. Мерси, че попитахте. Цяла седмица броих палмите в Барселона и Ситджес – как да не съм добре?
Щях да пестя. Понеже всички знаете, че сме в задълбочаваща се и прогресираща се криза. Е, пестих – купих си самолетен билет на Wizz Air. До Барселона и околностите.
* * *
В Барселона мирише на пури. Не знам дали са по-евтини от цигарите. Но си ги пафкат по улиците както си вървят. Току те лъхне леко задушаващата миризма и започвам да се оглеждам от къде идва тая смрад. А в магазините за парфюми няма навалица. Изобщо няма никой освен продавачките. Не знам дали е заради кризата или защото испанките не си падат по парфюми. Обаче в магазините им за книги /то чак да те е срам да го наречеш книжарница – толкова са огромни/ беше пълно с хора. Огромни магазини. Пълни с книги. Радост за окото. И да си умреш от яд, че не вдяваш и бъкел испански. Обаче все пак си купих две книжки. С рецепти. Испанска кухня – паеля, тортиля /да не се бърка с торта/ и други тинтири минтири. След като прочетох няколко рецепти почти разбрах как е яйце, брашно и захар на испански. В момента съм в процес на проумяване и пазарлъци с Александра да ми преведе някои рецепти. Все пак детето учи испански – ще му е полезно да се поупражнява и да помогне на любимата си родителка поради липса на друга.
* * *
Срещнах една жена докато разглеждах църквата в Ситджес. Поговорихме си. До колкото ни позволяваха възможностите. Моят английски се оказа на светлинни години пред нейният. Била от някакво градче на Север. Тук са на екскурзия. Знаела за България. Била прекрасна страна. Тя не била ходила, но нейна приятелка била във възторг. И накрая ме закова с Паисий Хилендарски дето бил написал историята.
Може би, все пак, не сме толкова всемирно неизвестни.
* * *
Седем дни бъбрене на развален английски могат да изкарат всекиго извън нерви. Но последните дни взех да задобрявам. Мъката е голяма. Да имаш да кажеш толкова много и да не можеш. В такива моменти подкарвам на езика на глухонемите и вадя тефтерчето да рисувам комикси. Добре, че мога да рисувам. Снабдих се с тефтерче със сносни листи, моливче, острилка и гумичка.
* * *
Барселонци си имат Колумб. Във вид на паметник. Намира се на брега и сочи отвъд морето. Не знам дали сочи точно към америките, които на времето случайно е открил / а дали те не са открили него?/ или просто си сочи.
* * *
Имат си и сградите на Гауди. И фенерите му. Първо е проектирал невероятните си елементи и после му се е наложило да проектира и машините, които да ги направят. Бил е свито и болнаво дете влюбено в природата. Тя е навсякъде, във всичко, проектирано от него. Приказно е – както казва Виляна.
* * *
Докато в Ситджес се разхождах бавно и блеех на вси страни, в Барселона препусках след Пеп и внимавах да не го загубя. Кръстосахме я на длъж и на шир Барселоната. Ботушките с токчетата си стояха седем дни до вратата на аснасьора, където ги събух вечерта когато пристигнах. Мдааа – от асансьора директно се влиза в хола. Шока беше първия път. Изморена от 12-те часа по пътищата, дремеща в асансьора до Пеп доста се ошашках, че вратата не се отваря на същото място където се беше затворила. И освен това влизам директно в хола.
* * *
Барселона ми заприлича на коктейл. Някой добре се е позабавлявал разбърквайки хора, религии, националности…. Сложил е в чашата за барбут малко от тесните улички на Венеция, малко от закачливия финес на Париж, малко аромат на благовонни масла и ароматни пръчици, малко пищен марокански стил и разточителството на Ориента и артистично е разпилял това на брега на медитеранието. След това е добавил едно неповторимо бижу – катедралата Саграда фамилия. Лебедовата песен на Гауди.
* * *
Вляво от Барселона с долепен гръб до планината Гарраф, обливан от топлите вълни на морето се е сгушил Ситджес. Прекрасно курортно градче с прекрасни хора. За съжаление педали.
Защо всички готини мъже, в крайна сметка, се оказват на нашия тротоар? Усещането е странно. Минаващия покрай теб сладур да не зяпа твоето дупе ами дупето на приятеля ти. При толкова хубави мъже, в Ситджес шанса жена да си хване гадже е около 10%. Десетте процента са за вероятността в крайна сметка жената да се навие на лесбийска връзка. Като няма мъже – и рака е риба.
От друга страна, разхождайки се по кея и зяпайки нуди-плажа, реших, останалите мъже могат само да им завиждат. На плажа бяха само мъже разбира се. Прилежно епилирани. Това са хора, които са успери да преодолеят нуждата си и съответно зависимостта си от Жената. Какво по-хубаво от това?
Адам си е прекарвал съвсем добре преди да има глупостта да се оплаче на господ, че му е скучно и той да му пробута Ева да му опява на главата.
* * *
Освен педали в Ситджес има много красива църква, библиотека, изложбена зала, няколко музея, много туристи /включително бабички с бастуни/, палми, врещящи папагали, камбана отброяваща всеки четвърт час, хора с кучета, много бяло и синьо, малки кокетни магазинчета, тесни улички, слънчеви часовници и нощно осветление.
* * *
Не пропуснах да хапна печени кестени. Снабдих се с фунийка от тях на ъгъла на Барселонския университет докато чаках Пеп да му свърши урока по фарси. Бях му завещала сака си и колегите му били изумени защо ще ме изпраща на аерогарата. Не съм ли могла сама да си хвана самолета? Споделих му идеята си за един по-добър свят без жени. Каза, че изобщо няма да е зле. Докато мъкнеше сака ми….
* * *
Познайте – в самолета на връщане зад мен седяха двама педали и не спряха да си гукат. Егати късмета. Не останаха мъже.
П.П. Повече снимков материал -тук.
Препоръчани коментари