Юбилейният сън ...
Публикувано от rizex
908 прегледа
Боже Господи, колко е трудно е да осъзнаеш, че Той (Господ) е наредил да се пръкнеш точно на този ден, точно на това скапано място на тая скапана Земя ... преди цели шейсет години. Като "вчера" ти се струват всички моменти от цялото това време оставили дълбоки болезнени следи в съзнанието ти. Като вчера ти е спомена за първите философски терзания, дали ако повече се усмихваш на Другарката от детската градина, ще ти дате по-голямо парче алабаш, или по късния спомен за Мама, която те води за ръка към Детската школа по изкуствата, за да станеш, по нейно желание, "велик музикант или художник" ... Защо точно днес и защо точно сега "като на филмова лента" преминават всичките шейсет години в последните минути на съня, преди да започне дразнещото жужене на будилника, с механичния поздрав "-Шест-часът-и-четиридесет-и-пет-минути-и-и"? Философски погледнато, човек в деня на юбилея си, се очаква да направи равносметка на изминалите години ... а стига бе, защо Той реши, че това трябва да е точно в най-приятната част от съня ти ... защо Той реши (вместо теб), че няма да се сетиш да го направиш по-късно (с чаша зелен чай в ръка), когато чакаш поздравленията по телефона ... защо Той реши, че може би не искаш изабщо да си спомняш тези шейсет години ... та ти сервира тоя "блудкав филм" вместо сладкото усещане за започването на някакъв празник ...
Но потока на спомените не спира (така Той е решил), а и будилника нещо се бави ... нама как да "резнеш" скапаната лента и филма да спре ... кадрите се точат ли точат ... някои на забавен, други на забързан каданс. Красиво лице (като на куклата от филма "Точка първа") ... ама, чакай бе, това е самата тя - беше ти първото "гадже" в четвърти клас ... що завист от другите момчета, що гордост у теб, че точно ти си с Нея ... Ето още едно лице (красиво като самата София Лорен) и ти си до него - красив тинейджър с наперена осанка ... как няма да си наперен с такова "гадже" ... Сега пък си седнал на някакво стъпало, пред някакво кафене, с китара в ръка, наведен напред за да скриеш с дългата коса лицето си, подрънкваш балада (сигурно някоя от книжката на Боб Дилън, която е разтворена на земята пред теб), а и дрехите са битнически с огромния знак "Правете любов - Не война!" на гърба ... сега вече на забавен каданс (защото Той е рещил че трябва да разсее приятното усещане от предните кадри), милиционер те налага по същия този знак с нещо като маркуч, ама пълен с пясък или метални сачми - защото много боли ... следва обръснат череп - Да! Твоя е! ... ама не разбираш (защото кадрите пак летят на бързия каданс) дали си още в районното, или това е първият ден в казармата година по-късно, когато се разделяш окончателно със всички илюзии и мечти, че можеш да промениш нещо в този брутален свят ... - Мольчат и не разсуждать!!! - Тъй вярно другарю старшина! - Слушам другарю старшина! - Щес'старая другарю старшина! ... ИЗВЕДНАЖ ТЪМНИНА ... няма нищо - тъмно и тихо - мозъкът ти е изключил - сигурно са тия две години ... и Слава Богу, че не ги е запазил ... изведнаж блясък, цветни светлини, страхотна музика ... на голяма сцена си, под прожекторите, пак с китарата в ръка - страхотен Рок'н'Рол ... и очите на момичетата от първият ред - незабравима тръпка ... (А бе, не е чак толкова лош тоя "блудкав филм" - спомена от тая тръпка си заслужаваше) ...
Кадрите се търкалят ли търкалят ... все сцени, прожектори, любови, раздели, успехи и разочарования ... години изпълнени с радост и сълзи, с желания и непримирима ярост към СОЦ-действителносста ... Пак светлини - силен блясък и удар - МРАК! - Белият тунел с Божественото сияние в дъното ... събуждаш се в реанимацията на "Пирогов", било е тежка катастрофа - обяснява съдебният следовател, но си имал късмет и след година ще си "като нов" ... Да, ама НЕ! (както обичаше да казва Петко Бочаров) ... заспала сестра ти обърква изследванията и започваш да линееш ... вече си в друга болница - за смъртници (защото по времето на СОЦ-а, за да получават премии болниците не трябваше да имат умрели пациенти, превеждаха ги ("за подобряване на леталността") в болницата където шеф беше любовницата на министъра - там винаги имаше премии) ... млади сестички щъкат по стаите и разнасят термометри ... лежиш омотан в системи, с изпръхнали устни и бучаща глава, но изведнаж лицето на сестрата която ти подава термометъра те озарява с мека, задушевна светлина, като изражението на Богородицата от иконата с Младенеца ... не те поглежда пряко, защото си върши работата механично и ти си за нея поредният умиращ, но усещането от излъчването й, те кара на стиснеш леко пръста й с подадения термометър - тя обръща поглед към теб и ... И-и-и ... потъваш в дълбоките езера на красивите й очи ... мига е неописуем ... през тялото ти преминава тръпка като електически ток (сигурно това е любовта от пръв поглед) ... усмихваш й се (доколкоте е възможно в окаяното ти пложение) и контрираш въпроса в погледа й с тривиалното; -Здравейте, как се казвате, сестра? ... -Я, не се занасяй бе! - отговаря шеговито и "електрическият" миг приключва, защото вече е напуснала стаята ...
-Шест-часът-и-четиридесет-и-пет-минути-и-и! - известява будилника ... и после радостен глас: -Честит Рожден Ден, скъпи! ... една топла целувка от нежни устни прекъсва "филма Му" ... морно повдигаш клепачи ... И ЕТО ... пак потъваш в дълбоките езера на все така красивите й очи ... Как излетяха тези двдесет и пет години? ... Как не остана нищо в спомените ти от изстраданите тежки дни, от загубените надежди, от пропуснатите възможности, от всичко което искаше, но не можа да постигнеш ... само нейното мило лице и двете красиви момчета, надничащи зад рамото й с веселото: -Честит Рожден Ден, татко! -Честит Юбией, папа! ... и си казваш: -Това ми стига да умра спокойно, не бях напразно на тази Земя! ...
-
1
.thumb.jpg.718de471265435364213c5dfb3b44690.jpg)
1 Коментар
Препоръчани коментари