Навярно помните злополучния ми розов коридор.
Даааа, аз съм една вечно мрънкаща жена, която все си намира повод за мърморене.
Истината е обаче, че цветовия вкус на мъжа ми много ме дразни. Да му се невиди аз и като гащите си обувам гледам да са ми в тон. А на него му е все тая.
Онзи ден го пращам човека на пазар. Връща се той горд, че освен нещата в списъка е купил и друго и ми носи кухненска хартия. Естествено...розава. 
Явно очакваше похвала за ентусиазма си, вместо това получи една лекция, че в моята жълто-оранжова-бежаво кухня розавото на върви.
Накрая ми каза да си гледам работата.
Но не затова ми е приказката де.
Преди около месец като бяхме решили да даваме сокчета на детето логично дойде и идеята да си купим сокоизтисквачка.
Мъжо беше надлежно инструктиран и пратен до магазина.
Той се върна и познайте какъв беше цвета на сокоизтиквачката? Не, не беше розов.
Беше зелена. ![]()
Сигурно единствената зелена в целия магазин и нашия я купил.
Навярно се досещате за моята реакция. тоз човек не бих го пратила и....дори не знам какво сравнения да направя...след кухненската хартия.
Та, приказката ми е за въпросната сокоизтисквачка.
Намразих я от пръв поглед. Тва изцвъкалото се зеленото по средата на кухнята много ми действаше на нервите.
И днес реших да правя спагети. На единия котлон спагетите, на другия соса...
Резултатът?
Сега как да му обясня мамка му, че не беше нарочно? ![]()

Препоръчани коментари