В миналото ли живот...
В миналото ли живот живея... А вчера ти ми каза, че който винаги гледа назад, остава завинаги в миналото. Знам го много добре. Открих мили вещи от детството ми... които ме натъжиха и зарадваха, развълнуваха заспалата ми душа. Но уви всичко трая кратък миг... сега отново всичко е пустиня, нито бяла нито черна, като сън, но не заспала, като блян, но без мечти... Бъдещето сякаш не съществува... а само някакво глупаво сега, дори и то не е, не Е наистина... Без емоции и чувства се нося през това пространство. Нищо няма смисъл, освен кратки спомени от минало, което все едно е чуждо, толкова далечен изглежда всеки ден, а най-вече вчерашния... лошо е така...но когато не откривам смисъл в нищо, кой може да помогне... PERSONNE
Препоръчани коментари