Бягство /По Вл.Башев/

ОЧАКВАХ

да се срути утрото,

звездите във очите ни да паднат,

луната да одраска полировката

на масата от тъмен махагон,

да се взриви на полилея слънцето

и да угасне нейде - зад тапетите

със цвят на пепел и със мирис прашен.

ОЧАКВАХ

покрай думите задъхани

в пулсации сърдечни да се лутаме

разплитайки аритмии от чувства

недоизказани до днес на глас...

Да паднат всички камъни от шиите,

прокъсали на нормите въжето

и вчерашните ни души - удавници

да счупят яйцевидния всемир

начало и завършек на безкрая....

Такава обич истински

ОЧАКВАХ.

Навярно ти,привикнал със стените,

зад сивия панел душа заключил

край томчетата скучни на класици

и чаша,през стъклото на която

не би могъл да различиш

по качество

помията от лукса...

не си готов...за мен.

И вече -

зад полировката на масата от черен махагон

ме гледа не лицето ми

а някаква неясна,от лъскавост размазана

новодобита същност

и мен ме няма в стаята.

Отдавна хвърлих ключа през рамо

и избягах.

Душата си да търся.