За мечтите,космонавтиката и крилатите мисли

/На дъщеря ми и всички нечии дъщери/

Скоро бе 12 април.Тази дата много хора свързват с деня на космонавтиката.Аз лично я свързвам с криле и постигнати мечти.Защото ако преди столетия,пътуването на човек в космоса и стъпването на луната са се смятали за ерес,днес това е приемано по-скоро за даденост.И пътят от ереста до чудото е една сбъдната мечта.Някой,който е повярвал в себе си и вместо да подреже крилата на мечтите си ги е разресал и загладил...Някой,който е повярвал...Някой като теб и мен...Та не е ли бил Икар най-големия мечтател?!А Леонардо?!А момчето на съседа,което вчера издигаше пясъчни кули,а днес...е добър архитект,и вече строи домове,но не от пясък.Или приятелчето от детството,което винаги е запращало топката най-далеч,и е мечтало за препълнени стадиони..сега той е един от добрите ни спортисти.Или онази русокоса „зубърка”,от първия чин,вляво-не е ли лекарката,която вчера спаси сина ти?!Мечтите...и крилете да ги постигнеш!Без значение колко нереалистични изглеждат днес,без значение колко „важни” хора ти казват,че е невъзможно,че не би се справил.Дали си мислиш,че можеш,или че не можеш,все ще си прав.Изборът е личен и зависи от собствената мотивация.И не е важно,колко пъти ще падаш,препъван от чуждото безверие,важно е колко пъти ще намериш сили да се изправиш и продължиш.А онези,които разумно подрязват криле,не са нищо повече от крадци на мечти – учители,родители...хора с авторитет...МЪРТВИ ДУШИ.За тях е по-безболезнено да живеят сред себеподобни,отколкото да се питат къде са сгрешили. Когато бях в училище,в часа по литература трябваше да напишем съчинение върху творчеството на Христо Смирненски.Аз обичам Смирненски и надълго и нашироко описах как мечтите на бедните Гаврошовци,загледали света отвъд прозорците са един ден,те да бъдат сити,облечени и стоплени,един ден,те да застанат от другата страна на стъклата и...да бъдат богати.Писах,че Смирненски всъщност е искал всички да бъдем не еднакво бедни,а по възможност еднакво богати....След два дни получих обратно писмената си работа.На първата й страница имаше една голяма двойка и бележка „Обадими се след часа!”Когато „след часа” попитах защо ми е писана двойка,учителката ми отговори,че начинът ми на мислене не е верен.”Ако напишеш съчинението още веднъж,но по-реалистично,аз ще преразгледам оценката ти!”.Излизаше,че всички трябва да сме еднакво бедни,за да сме щастливи и реалисти.Когато се прибрах вкъщи,попитах баща си какво да направя,а той ми отговори:”Сама трябва да решиш,мисля обаче,че решението ти,ще бъде от изключителна важност за теб!”.Накрая, след кото цяла седмица премислях,аз предадох същата писмена работа,без да направя каквито и да е промени,като казах на учителката,че може да ми пише двойката,а аз и Гаврошовците,ще си запазим мечтите.И знаете ли,кое е най-хубавото,аз и до днес превръщам мечтите си в реалност ,а съм сигурна,че през онези години ,учители с главно „У” откраднаха много мечти от „по-послушните” от мен. Мисля си,че съм от онези „щастливци”,наричани някога „Черни овци”,които обаче проявиха достатъчно здрав разум да продължат да мечтаят. Сигурно е свързано с деня на космонавтиката,или с крилете...но ми се иска да изкрещя на тези,които идват сега,и онези после...не позволявайте никой да краде мечтите ви,следвайте желанията на сърцето си,независимо какви са те и...един ден,ще се чувствате успели хора.