Жадни за чудо

След скитане във тъмното,

когато

нощта е с възрастта на пеленаче,

неусмирена

сянката на здрача

преряза

струните на сетивата.

И с вик

обезумелите треви

се втурнаха

щурци да култивират.

А вгледани в узрели пълнолуния

сънуват свойте тежки гроздобери

за рожби недозрелите

лозя.

Налива сухи пазви сладък сок,

от който после

вместо тежко вино,

чернилка във душата ще просмуче

най-еретичните

и диви мисли.

В утробата на камъка вибрира

безплътна и некръстена въздишка.

Фалшиви уникати са кумирите.

Взривени-

откровенията късни.

Във нямото крещене на петлите

роди се мъртва първата

слана.

Засука

детски плач

продънената пазва.

Шумът за миг опря

на тишината в дулото...

Въздъхна синевата за свършилия

празник.

След скитане са жадни

следите ми за чудо.