Как се строи комунизъм
От emmi
· 1117 прегледа
Вчера моето динозавърско семейство построи комунизма. Живота нов се оказа не там, където обяснява другаря Дон Кихот, сиреч, на острието на шпагата. Живота нов беше на динозавърската задна лапа с обувки 41/четирдесети и първи/ размер. Някои неща просто не знаеш къде ще ги намериш. Но това е друга е тема.
Плановете бяха: до пет съм на работа, прибирам се, разхождам псето, душ, половин час лека дрямка с маска Q10 на лицето, правя пица на динозаврите и излизам в седем без десет да се черпя с фуклите.
В действителност: кръстосвах целия град по едни огледи до шест и половина. Взех едно тесто от магазинчето, довличам се до вратата и натискам звънеца малкия динозавър да отвори. Отвътре се чува здрава музика. Детето е фен на Корн, АС/ДС и подобна класика. Решавам, че от музиката не ме чува и започвам да чукам с ключа. Ефект - никакъв. Музиката се лее ли лее. Чукам с ръка - нищо. Хлопам. Никой не отваря. Звъня му на телефона - дава изключено. Баща му му беше дал м-телски, но него не го знам.
Докато хлопайки по вратата се чудя какво да правя пристига големия динозавър от училище. Процедурата се повтаря. Хлопаме, удряме вратата, входа кънти, музиката се лее и ние си оставаме пред вратата.
Динозавъра /големия/ звъни на баща си за да звънне той на м-телския телефон на дребара. Естествено се обяснява " Ние с мама сме пред вратата и чукаме ама Вильо не ни отваря а е вътре защото се чува музика" Изкарваме акъла на бащата и продължаваме да тропаме. Без видим ефект. Звъни бащата. И на него не му вдигал. Звъни ми телефона. Фуклите ме питат защо още ме няма. "Момент, само да разбия вратата и идвам" - казвам аз.
Изигравам един шут на вратата и тока ми засяда в шперплата. Иначе вратата си е добре. Само има една здрава дупка от токчето ми. Всичко това под акомпанимента на Корн.
Големия динозавър е с обувки 41 номер, сандалите му са без ток, стърчи една глава над мен и му се делегират права да изкърти вратата. Само и казах къде да се цели. На петия ритник комунизма беше построен. Малкия динозавър тъкмо се събужда в спалнята и не може да разбере какво става. Музиката си продължава.
На сутринта Вильо ме пита:
- Аз да си вземам ключовете?
- За какво са ти? Нямаме врата. Комунизъм е.
п.п. Предвид гореописаното малко закъснях за срещата. И пак предвид същото, вместо една чаша ледено-студено бяло вино изпих една каничка от половин литър. Сутринта леко ме болеше глава, но предполагам това е ефекта от комунизма.
Препоръчани коментари