Човек дори добре да живее, един ден изперква
От dindi
· 659 прегледа
За мен това, едва ли е новина, ама напоследък много често ми го казват.
Има-няма си правя сметката, че този месец към 400 лв съм отделила за син Ивайло.
Даааааа, сумата е прилична, ако ставаше думи за памперси, пюрета и дрехи, а тези пари отидоха САМО за играчки.
Мъжът ми каза, че детето ни за 10 месеца има повеча играчки отколкото той е имал през целия си живот, като гледам май и от мен има повече играчки. Зеаврете ме в един детски магазин, дайте ми пари и не ме търсете 
Идва обаче един тежък момент, в който разбираш, че си прекалила и тези играчки няма къде да ги сложиш. И така...реших да унищожа детската стая. Син Ивайло вече няма да има детска стая, пък и честно казано ми се вижда безмислено само да го местя от стая в стая. За първия му рожден ден мисля да направя детската му стая в стая за игра. Проблемът е, че няма да ми стигне стаята 
Та, така имаме още около два месеца и половина преди да навършим годинка. Лелеле как минава времето, за да задоволявам обаче маниите си, ще се наложи да се върна на работа. Втриса ме 
, дечко тепърва започва да ходи и се е превърнал в една малка играчка, ама човек трябва да избере. Или да си свие бюджета, или да тръгне на работа. Аз твърдо съм решила да е второто.
И така в момента обмислям какъв подарък да му купя за рождения ден. И май-май ще му купя една пластмосова къщичка с пързалка за новата му стая за игра. Лелеле ако ме чуе баща му, особено след като не е видял новата ни покупка
Като се замисля, моите родители винаги са ми купували това което съм искала, ама пък тогава нямаше и такива джарани неща като сега. Абе дете да си, и само да мрънкотиииш: Искааааааам.
Майка ми казва, че ще ми омръзне, ама аз се съмнявам. Инфантилното в мен е подало глава и не иска де се скриееееее.
Препоръчани коментари