Пазар по женски
От dindi
· 564 прегледа
Купих на Ивчо пумпал, ей ако знаете как му се кефи и го удря сладурски с малките си ръчички. Говедото на мама. Но да започна от самото начало...
След като бабата и дядото бяха лишени от един месец гледане на внука и надигнаха вой до небесата, миналата седмица Ивчо беше оставен да ги тормози.
През това време майка му се впусна в домакинските си задължения и успя да преглади целия гардероб с дрехи. А, да се похвали и най-накрая си взех дипломата, коята ме чакаше две години в СУ.
И така в четвъртък ми преведоха паричките и заедно с братчедката решихме, че имаме нужда от женски пазар. Цели-много. Нямаше магазин, в който да не се заврем, излязохме от вкъщи в 11:30 и маратонът започна. Само ще подшушна, че се прибрах в 21. Ама си ни бива а?
Търсенето беше съсредоточено върху издирването на жълти обувки, други обувки, официална рокля и всякакви други рокли и парцалки, които можете да се сетите. О, даааа от центъра през СУ, та до булевард България всичко бе прегледано от зорките ни женски погледи. И така завряхме се в Джъмбо. Кой ме би по главата, та си взех кошче, а не количка. Ама, имало да стане.
И така 4 часа обикаляхме щандовете и обмисляхме и разглеждахме и се чудихме. Изборът на една просто детска количка може да се окаже изключително сложен.
В 21:00 часа накуцвайки се прибрах вкъщи. Мъжът ми ме обяви за ненормална.
Следващият ден мина нормално, с лека болка в лакътя на лявата ми ръка. Нищо сериозно, просто като си опъна ръката имах лека пронизваща болка.
И така нощта в петък срещу събота кошмарът настъпи: боли ме ръката не, мога да си намеря място от болка. Казах си, че явна съм я претоварила и ще мине до утре.
В събота обаче болката се увеличава, светът започна да ми става черен. Вече не мога да си изпъна ръката, държа я само свита, а това не пречи да ме боли с остра непрекъсната болка, която се увеличава и увеличава. Тогава започнах да се притеснявам и взех решението да отида на лекар в понеделник. След нощта в събота срещу неделя бях убедена, че ако още един час трябва да прекарам в тази болезнена агония ще скоча от 6-тия етаж. И така отдихме до спешния кабинет във ВМА. След като с мъки се добрахме до лекар, хич и не ми се обясняват патилата ни там ми беше обяснено, че аз не съм за спешен кабинет. Спешното лечение е за хора, които са паднали, нещо са си счупили, подули, посинили, а моят женски пазар не влиза в графата спешно 
Бог да благослови милия доктор, който ми изписа обезболяващи и ме пусна да си вървя. Ръката все още ме боли, все още не мога да си я движа, но всичко е в рамките на поносимото.
В неделя отидох да си видя детенце и умрях от яд, че не мога да си го взема. Лелеле как ми липсва малкото мрънкалце 
И така...женски пазар...доктори..,опасТна работа.
Препоръчани коментари