Така и аз да сколосам да напиша нещо тук.
От една седмица с Ивчо сме на гости на бабата и дядото и сме далеч от жегите в сф. Тук ако щете вярваите си е студено, особено вечерно време. Направо се родихме. Но не всеки ден става за басеин, хахаха нали се сещате, защото е студено.
А моят син е станал един невъзможен нахалник. Вече ме мамосва по цял ден(казва мама и баба и знае много добре коя,коя е-абсолютно съзнателно). Научил нашият коя е мама и не се отделя от нея. Няма отмяна, като лепенка за крака ми е. Наи-лошото е,че се е научил да ходи с помоща на кръстта на мама и само за това драпа. Проходилката сме я отсвирили, лазенето също, че защо ни е ние вече сме мобилни и с помоща на мама можем да клякаме, ставаме и пипаме всичко, така че мама да не бяга, че ще огласим махалата. Иначе яденето и спането са губене на време и ние сме над тези неща. Сутрин ставаме към 7-8 и дивеем до към 13-14,поспиваме малко и вечерта към 23 часа можем и да благоволим да стопираме бебешкия си задник. Вече се и налагаме-посмеи да ми вземеш това което държа или да ме отклониш от посоката в която искам и следва тръшкане и включване на алармата.
По градинките е голяма драма, ние сме общителни там където има хора, там сме ние. Ама,че никои не ни е поканил, това не ни пречи просто отиваме заставаме и почваме да зяпаме, докато на хората не им стане неудобно и не се преместят. А на бабките бастуните са толкова интересни, тарашиме ги отвсякъде, абе каквото ни хареса за нас си е.
Водиха ме на плаж и събрах всички джапанки които видях. Голяма любов са тези обувки, стига да са ми в ръцете, а не на краката.
Иначе знам какво е думичкта Не, като ми я кажат прибирам ръчички и почвам да рева и да се тръшкам,номерът обаче не минава и аз се развилнявам. В къщи в момента спорим кои,кого ще командва и засега мама държи фронта.
Вече започнахме да ревем и когато ни гушкат други хора, а мама е наоколо, абе друго си е в ръцете на мама.
Та така растем и нямаме търпение да проходиме, до тогава мама да му мисли. ![]()
Препоръчани коментари